Вэл Макдермид - Разплата

Облегна се за миг на портата, за да си поеме дъх и да се възстанови след свръхдозата хормони, чийто прилив се дължеше на ситуацията „биеш се или бягаш“. После се върна при колата, сядайки този път зад волана. Отказа се от десния завой, появил се на навигационния дисплей, запали двигателя и зави наляво, в посока, обратна на онази, в която се намираше фабриката „Ившъм“. Предполагаше, че ще му трябват около четиридесет минути, за да стигне до най-близката зона за отдих с бензиностанция и крайпътни заведения на магистралата — и до следващия етап на своя план.

Не можеше да не се пита колко време ще измине, преди някой да забележи, че Джейсън Колинс все още се намира в общото терапевтично крило на затвора — и че Джако Ванс го няма там. Преди да разберат, че един от най-прочутите убийци в Обединеното кралство, един от онези с най-много човешки животи на сметката си, вече е на свобода. И че изгаря от нетърпение да навакса изгубеното.

Този път усмивката се задържа доста дълго на лицето му.

Пола потисна една прозявка, ровейки се из документацията.

— Готова съм да започнем, когато кажете — каза тя, пристъпвайки по-близо до белите дъски, покриващи една стена в пренаселената стая на отдела. Карол се запита дали изобщо е намерила време да спи. Пола беше изпълнила задължението си да остане на местопрестъплението, докато се убеди, че всичко необходимо се извършва съгласно протоколните изисквания на отдела за разследване на особено тежки престъпления. После е трябвало да се върне до централата на Северната регионална полиция с техните детективи и да уговори плана за действие на сутрешната смяна, отново в съответствие с инструкциите на Карол. А сега й беше възложено да поеме сутрешния брифинг на този тесен кръг от колеги, разучили взаимно навиците си с по-голямо внимание, отколкото обръщаха на интимните си приятели.

Това бяха хора, които Карол бе подбирала лично, един по един, и бе успяла да ги спои в най-добрия екип, с който бе работила някога. Ако Джеймс Блейк не беше заел мястото на началник на полицията, приемайки за своя лична мисия рязкото съкращаване на работните разходи, много преди същото да бе хрумнало на премиер-министъра, Карол би работила с радост с тези хора до пенсия. Вместо това й предстоеше да направи поредния скок в неизвестното. Само че този път имаше чувството, че не води, а следва чужд пример. А такава перспектива съвсем не я изпълваше с увереност.

— Брифингът започва след пет минути — извика тя, давайки им време да приключат това, с което се занимаваха. Стейси Чен, техният компютърен специалист, невидима зад шестте монитора, които бе наредила на бюрото си, измърмори нещо нечленоразделно. Сам Еванс, погълнат от някакъв телефонен разговор, вдигна палец в знак на съгласие. Двамата й сержанти, Кевин Матюс и Крис Дивайн, които разговаряха над чашите си с кафе, вдигнаха глави и кимнаха.

— Всичко необходимо ли имаш? — попита Карол.

— Така ми се струва — Пола посегна към кафето си. — От Северната регионална ми изпратиха всичко за първите две убийства, но нямах време да прегледам подробно документацията.

— Давай, направи най-доброто, което можеш — каза Карол, тръгна към кафе машината и си направи двойна доза кафе лате. Това беше още едно от нещата, които щяха да й липсват. Бяха събрали пари, за да си купят италианската кафе машина, задоволяваща общата нужда от кофеин. Само Стейси продължаваше да държи на своя чай „Ърл Грей“. Карол се съмняваше, че в Устър би имало подобна машина.

А по повод липсите, засега от Тони нямаше и следа. Въпреки смелите си обещания, той като че ли не бе успял да изпълни намеренията си. Опита се да пропъди разочарованието, което заплашваше да я обземе; така или иначе шансовете за осъществяване на плана му бяха минимални. Просто щеше да се наложи да се преборят със случая без неговата помощ.

Карол се върна при белите дъски, където се събираха останалите от екипа. Не можа да не се възхити на елегантната линия на костюма на Стейси. Очевидно беше шит по поръчка, и също толкова очевидно беше много скъп. Карол знаеше, че компютърният гений на екипа ръководеше собствен бизнес със софтуер извън задълженията си в полицията. Никога не беше проверявала въпроса в подробности, поради убеждението си, че те всички имаха право на личен живот, встрани от гадостите, из които трябваше да газят поради детективската си работа. Но дори само тоалетите на Стейси доказваха без съмнение, че доходите й са несравнимо по-високи от онова, което печелеха останалите. Някой ден Сам Еванс сигурно щеше да забележи недвусмислените признаци, подсказващи, че Стейси е луда по него. Успееше ли повърхностният Сам да регистрира чувствата й към него и да ги съпостави с имотното й положение, нищо нямаше да може да го спре. Но по всичко личеше, че дотогава Карол отдавна щеше да е напуснала. Е, поне за тази драма нямаше да съжалява.