Майкл Коннелли - Боговете на вината

Телефонът ми завибрира. Беше Бълокс, току-що бе излязла от съда в центъра.

— Как мина?

— Според мен добре. Шели Албърт не беше много щастлива, но съдията я притисна за съдействието и накрая тя се предаде. Имаме споразумение, ако успеем да го пробутаме на Диърдри.

Преговорите бяха камерни и не се изискваше Рамзи да присъства. Трябваше да я посетим в затвора и да й представим новите условия на обвинението.

— Добре. Колко време имаме?

— Общо взето четирийсет и осем часа. Даде ни време до края на работния ден в петък. И съдията иска да му докладваме в понеделник.

— Добре, ще отидем при нея утре. Ще те представя и ти ще я убедиш.

— Звучи добре. Къде си? Чувам викове.

— На тренировка по футбол.

— Сериозно? С Хейли сте се сдобрили? Това е стра…

— Не точно. Просто гледам. Е, какво ще правиш сега?

— Мисля да се върна в библиотеката и да се заема с папките. Не съм свършила нищо и по проверката на Хектор Аранд Мойя.

— Добре, ще те оставя да работиш. Благодаря, че пое Рамзи.

— Няма нищо. Наистина ми харесва, Мики. Искам още наказателни дела.

— Сигурен съм, че може да се уреди. Ще говорим утре.

— О, и още нещо. Имаш ли още секунда?

— Разбира се. Какво?

— Седнах отляво на съдията, както ми каза. И знаеш ли, според мен свърши работа. Той търпеливо ме слушаше всеки път, когато взимах думата, и режеше Шели, щом понечеше да отговори.

Можеше да вметна, че вниманието на съдията може и да е имало нещо общо с това, че Дженифър Арънсън беше привлекателна енергична идеалистка на двайсет и шест, а Шели Албърт цял живот бе работила в прокуратурата и това си личеше по приведените й рамене и вечно намръщената й физиономия.

— Видя ли, нали ти казах? — отвърнах обаче.

— Благодаря за съвета — каза тя. — Ще говорим утре.

След като прибрах телефона, отново вдигнах бинокъла, за да погледам дъщеря си. Треньорът прекрати тренировката в четири и момичетата започнаха да се разотиват. Хейли беше постъпила наскоро и се държаха с нея като с новобранец — трябваше да събере топките в мрежата, в която ги носеха. По време на тренировката бе стояла на вратата, обърната към мен. Затова не бях видял гърба й, докато не започна да събира топките. Сърцето ми подскочи, когато видях, че още носи номер 7 на фланелката си. Щастливото й число. Моето щастливо число. Числото на Мики Тогата. Не го бе сменила и това бе поне една връзка с мен, която все още държеше. Приех го като знак, че не всичко между нас е изгубено и че трябва да продължа да вярвам.

Никога не се работи по един случай. Винаги по много. Практикуването на право ми прилича на уменията на някои от най-добрите улични артисти по улиците на Венеция. Мъж върти чинии на пръчки и държи във въздуха цяла порцеланова гора. Друг жонглира с газови дърворезачки, премята ги прецизно и никога не ги хваща за остриетата.

Когато календарът смени една година с друга, освен делото на Ла Кос въртях още няколко чинии. Ленард Уотс, обирджията на коли, получи споразумение, на което се съгласи неохотно, за да избегне нов процес. Дженифър Арънсън води преговорите, както и тези за Диърдри Рамзи, която също сключи сделка, без да се налага да свидетелства срещу приятеля си в съда.

В края на декември поех нашумял случай, който бе по-сложен и от жонглиране с резачки. Един бивш мой клиент и дългогодишен мошеник, Сам Скейлс, бе арестуван от полицията на Лос Анджелис заради измама, която придаде нов смисъл на думите „безсърдечен хищник“. Бе обвинен, че е създал фалшив уебсайт и фейсбук страница, за да събира дарения за покриване на разходите по погребението на дете, убито при масово убийство в училище в Кънектикът. Хора от всички градове пращали щедро пари и според прокуратурата Скейлс натрупал почти 50 хиляди долара, за които дарителите смятали, че ще отидат за погребението на детето. Измамата работела добре, докато родителите на мъртвото дете не научили за случката и не се свързали с властите. Скейлс използвал множество подставени лица, за да прикрие самоличността си, но накрая — както става с всички мошеници — се наложило да премести парите на място, където да може да ги прибере и да си ги сложи в джоба.

И това бил клон на „Банк ъф Америка“ на Сънсет Булевард в Холивуд. Когато влязъл там и поискал парите в брой, касиерката се усъмнила и започнала да протака, докато не пристигнали полицаите. Обяснила на Сам, че банката не държи толкова пари в брой, защото местонахождението е рисково, което означавало, че ще трябва да почака, докато не поръчат сумата специално. Тя щяла да пристигне с редовния курс на бронирания камион в три следобед. Или пък можел да отиде в клон някъде в центъра, където било по-вероятно да има толкова пари накуп. Скейлс, печен измамник, не могъл да се усети, че мамят него, така че избрал варианта със специалната поръчка на сумата и казал, че ще се върне да я вземе. Когато дошъл пак в три следобед, го посрещнали двама детективи от икономическата полиция на Лос Анджелис — същите, които го бяха арестували заради последния случай, по който го защитавах — измама с помощи за пострадалите от цунами в Япония.