Майкл Коннелли - Боговете на вината

Съдията закрещя всички да опразнят залата, но дори и нейният писклив и паникьосан алт ми звучеше като от много далеч. Скоро вече не чувах нищо.

Погледнах към ложата на заседателите и видях моята алфа Малъри Гладстон. Беше се изправила със затворени очи и притискаше устата си с длани. Съдебните заседатели около нея реагираха на ужаса, на който току-що бяха станали свидетели.

Никога няма да забравя тази сцена. Дванайсет души, боговете на вината, искаха да върнат времето назад, та никога да не видят това, което бяха видели.

Случаят с Глория Дейтън отдавна приключи. Половин година след края му вълните, които образува по повърхността на живота ми, все още не са затихнали. Процесът, разбира се, завърши, когато Ланкфорд извади резервното си оръжие и отне живота си пред очите на съдебните заседатели. Съдия Легоу обяви, че процесът е опорочен, и делото не отиде по-далеч от отделение 120. Не беше никаква изненада, когато прокуратурата реши да свали обвиненията от Андре ла Кос, като заяви, че е „вероятно“ да е невинен и други смекчаващи вината обстоятелства. Разбира се, нито прокуратурата, нито полицията признаха, че са се объркали от самото начало.

След като го освободиха, Андре бе преместен в болница „Сидърс Синай“, където го лекуваха най-добрите лекари. Направиха му още операции и той се възстановява два месеца в обстановка, която беше последна дума в медицината. Пратих всички сметки на лекарите и болницата на Деймън Кенеди в прокуратурата. Така и не ми отговори.

Когато най-накрая го изписаха, Андре ходеше с бастун и вероятно щеше да ходи така до края на живота си. Беше ми благодарен за изхода на делото и се съгласи да заведа от негово име граждански иск срещу общината и окръга за причинени щети вследствие на незаконен арест и престой в затвора, вследствие на което бе преживял физически и душевни страдания. Нито една от двете обвинени администрации не искаше и да се доближава до съда и поиска да преговаря за извънсъдебно споразумение. Първоначално поисках по милион долара за всяка рана от намушкване с нож по клиента ми, но накрая се разбрахме за 2,4 милиона долара плюс медицинските разходи. Моят процент беше най-големият хонорар за дело в историята на „Майкъл Холър и Ко“. Дадох бонуси на всички от екипа и изпратих чек за сто хиляди на майката на Ърл Бригс. Реших, че това е най-малкото, което бих могъл да направя. Така пак ми останаха повече от достатъчно за триседмична почивка с Кендъл на Хаваите и за покупката на два нови линкълна. Единият от тях започнах да ползвам веднага, а един си запазих за по-нататък. И двата бяха с малък пробег от 2011 година — последната от трийсетгодишната история на производство на луксозни модели на марката.

За известно време след този процес бях много натоварен по линия на връзките с обществеността. Отново бях изкаран злодей в медиите и в съдилищата — този път бях онзи, който така силно и злобно притиснал свидетеля си, че той се самоубил в залата. Но постепенно репутацията ми бе възстановена от поредица от три статии в „Таймс“ през септември под заглавие „Делата на невинния“. Там подробно описваха процеса, нападението срещу Андре ла Кос и все още продължаващата му рехабилитация. В тези статии бях положителен герой — адвокатът, който вярвал в невинността на клиента си и направил каквото трябва, за да му върне свободата.

Публикациите свършиха и доста работа за финансовото споразумение с общината и управата на окръга. Помогнаха дори още повече за отношенията с дъщеря ми. След като ги прочете, тя лека-полека започна отново да общува с мен. Вече си говорим и пишем есемеси по няколко пъти седмично. Ходих и до Вентура, за да я гледам в състезание по езда.

Статиите не ми помогнаха обаче пред Калифорнийската адвокатска колегия. Един от членовете на комисията по професионална етика започна разследване срещу мен малко след излизането на втората публикация в „Таймс“. Бяха разпитани лекарите, лекували Андре след нападението. Докладът повдигна сериозни въпроси за това дали клиентът ми е можел да бъде в съзнание, и то в ясно съзнание, когато се предполагаше, че е подписал отказа за явяване в съда, който бях занесъл при него в затворническата болница. Разследването все още тече, но аз не се тревожа. Андре излезе с нотариално заверена декларация, в която хвали адвокатските ми способности и разказва как съвсем съзнателно е подписал въпросния документ.