Майкл Коннелли - Боговете на вината

Марко показа първите знаци на притеснение и поклати уморено глава.

— Както вече ви казах, това име не ми говори нищо. Никога не съм чувал за този човек, преди вие да го споменете.

Кимнах и си отбелязах нещо в бележника. Написах: „Спипах те, задник“.

— Бихте ли казали на съдебните заседатели къде бяхте вечерта на единайсети ноември миналата година?

Форсайт се изправи.

— Ваша Чест!

— Седнете, господин Форсайт.

Марко поклати небрежно глава.

— Не мога да си спомня с точност какво съм правил толкова отдавна.

— Било е неделя.

Той сви рамене.

— Значи вероятно съм гледал футбол по телевизията. Не съм сигурен. Това прави ли ме виновен по някакъв начин?

Изчаках, но той не каза нищо повече.

— Обикновено аз задавам въпросите, такъв е редът — казах.

— Разбира се — отвърна той. — Моля, питайте.

— Ами преди два дни в понеделник? Помните ли къде сте били въпросната вечер?

Марко дълго мълча. Изглежда, осъзна, че май се е озовал насред минно поле. В тишината чух как задната врата на залата се отвори, обърнах се и видях, че Ланкфорд се връща, а зад него върви пристав.

— Бях на наблюдение — каза най-накрая Марко.

— На кого?

Той поклати глава.

— Това е текущо разследване. Няма да говоря за това пред публика в залата.

— А наблюдението случайно да беше на Сейлъм стрийт в Глендейл?

Той отново поклати глава.

— Няма говоря за текущо разследване в съда.

Взирах се дълго в него; чудех се колко още да го притисна.

Накрая реших да почакам и вдигнах поглед към съдията.

— Ваша Чест, нямам повече въпроси засега, но моля съдът да задържи агент Марко като свидетел, за да мога да го призова по-късно днес.

Тя се намръщи.

— Защо не довършите разпита си сега, господин Холър?

— Трябва да взема показания от друг свидетел тази сутрин и от неговото свидетелство ще извлека последния си въпрос към агент Марко. Оценявам търпението на съда към продължителното изложение на защитата.

Легоу попита Форсайт дали има проблем с предложението ми.

— Ваша Чест, обвинението вече се умори от полетите на фантазията на адвоката на защитата, но още веднъж ще се съгласим да го изслушаме. Знам, че това ще е още един епичен провал за него и, простете, но ще му се насладя.

Съдията попита Форсайт дали ще се възползва от възможността да разпита Марко преди той да слезе от свидетелската банка, или ще го направи следващия път, когато го призова следобед. Без много да му мисли, Форсайт предпочете да изчака и да го разпита наведнъж, без прекъсване. И за всеки случай си запази правото да призове Марко пак, дори и аз да не го направя.

Съдия Легоу каза на Марко, че може да си върви засега, но му нареди да се върне в съда в 13 часа. След това ми нареди да призова следващия си свидетел и аз казах:

— Защитата призовава Лий Ланкфорд.

Обърнах се към Ланкфорд. Той бавно се изправяше.

— И, Ваша Чест, ще ни трябва дистанционното за прожекционния апарат за представяне на видеозапис — добавих.

Погрижих се да отправя тази молба преди Марко и адвокатът му да излязат от залата. Исках да се замислят за видеото, което се канех да пусна.

Ланкфорд вървеше към свидетелската банка уверено, но бавно. Беше вперил поглед в някаква точка на стената над нея. Взрях се внимателно в него. Приличаше на човек, който решава наум уравнения и се движи на автопилот. Помислих си, че това е добър знак, че той осъзнава, че единственото му спасение минава през мен. Реших, че много скоро след началото на разпита ще разбера кой път е избрал.

Като детектив на прокуратурата по случая, Ланкфорд бе получил стандартното изключение от правилата, според което можеше да остане в залата, въпреки че бе в списъка със свидетелите на защитата. Това означаваше, че съдебните заседатели го познаваха още от времето, когато бяха подбирани, бяха свикнали с всекидневното му присъствие до парапета зад Форсайт. Но той не им беше представен до мига, в който го накарах да стане прав при разпита на Хенсли предния ден. Затова го накарах да каже кой е, какво работи, какъв опит има като детектив в отдел „Убийства“ в Глендейл, макар Марко вече да бе разказал за това.

Продължих с въпроси, важни за тезата на защитата. Струваше ми се, че всички нишки на делото ме бяха водили към този свидетел. Всичко се свеждаше до този момент.

— Добре — казах, — нека поговорим за този конкретен случай. Как точно стана — разпределиха ли ви да работите по него, или вие сам поискахте?