Джеймс Твайнинг - Монетата

17:52

Бодигардовете, които бяха заети да си поръчват питиета, видяха Том едва когато се приближи на няколко крачки от тях.

— Мадхави бей — рече Том учтиво. — За поредния урок ли си дошъл?

Мъжът се намръщи. Не вдигна глава, сложи три лъжички захар в кафето си и го разбърка.

— Кърк бей — каза най-после, погледна го и се усмихна. Говореше с писклив глас и имаше силен акцент. — Добре дошъл.

Телохранителите, които се бяха обърнали рязко при гласа на Том и бяха бръкнали в якетата си, се отпуснаха. Мадхави презрително махна с ръка.

— Късно е, некомпетентни глупаци. Вече щях да съм мъртъв, ако искаше да ме убие. — После отново се усмихна на Том и сви рамене. — Не знам защо си правя труда. — Посочи тапицираната пейка срещу себе си. — Седни при мен.

Том го гледаше изпитателно. Чашата с кафе изглеждаше миниатюрна в грамадните му мургави ръце. Златните пръстени на пръстите му блестяха като скъпя броня.

— Какво те води отново в Истанбул? — Мадхави свали слънчевите си очила и тъмнокафявите му очи заискриха дяволито. — Коя окаяна душа ще има нещастието да я посетиш този път?

Том поклати глава.

— Не си ли чул? Отказах се.

— Ха! Сигурно ме мислиш за глупак.

— Говоря сериозно.

— Тогава какво правиш тук?

— Търся нещо, но не знам къде е.

— Аха! — На лицето на Мадхави се изписа прозрение. — И се нуждаеш от помощта ми.

— Градът е твой, Амин. Към кого другиго да се обърна?

Турчинът кимна доволно.

— Вярно е.

— Знаеш ли нещо за продажба, която ще се състои довечера? Търг на произведения на изкуството. Скъпи.

Мадхави остави чашата си и скръсти ръце на дебелия си корем.

— Това те води насам, а? Знам, разбира се, но мястото е тайна. Свръхсекретно. Всъщност никой не знае къде ще се състои. Дори аз. — Той сложи ръка на сърцето си, за да покаже колко е засегнат. — С удоволствие бих искал да ти помогна, приятелю, но… — Мадхави сви рамене.

Том обаче го познаваше добре и знаеше накъде води разговорът.

— Добре, приятелю. Какво искаш? Кажи си цената.

— Моята цена! Мислиш, че Амин Мадхави може да бъде купен? — Турчинът повиши тон и възмутено се огледа, а после, доволен, че са го чули достатъчно хора, се наведе напред и прошепна. — Реванш.

Тонът му стана настойчив и Мадхави се премести на ръба на пейката.

— Миналия път не посмях да си покажа носа навън няколко месеца. Хората ми се подиграваха. На мен! — Той недоверчиво огледа градината. — Този път няма да имаш такъв късмет.

Мадхави направи знак и изневиделица се появи голяма табла — сложиха я на ниската маса между тях. Том се усмихна.

— Добре. Ще играем петица, защото бързам. Ако спечеля аз, ще ми кажеш мястото. Ако спечелиш ти… Какво ще стане тогава?

Мадхави посочи часовника му.

— Ако спечеля, ще ми дадеш часовника си.

Том се поколеба. Часовникът беше подарък от майка му. Но имаше ли избор? Търгът щеше да се състои само след няколко часа.

— Добре — съгласи се той.

Дженифър се приближи до масата и телохранителите, явно засегнати от критиката на Мадхави, този път реагираха, като извадиха оръжията си и се развикаха.

— Тя е с мен — каза Том, без да вдига глава, докато нареждаше пуловете.

Мадхави измърмори няколко думи и бодигардовете пуснаха Дженифър.

— Много благодаря — недоволно каза тя на Том.

— О, приятелка? — Мадхави се засмя. — Дано да не се разсееш.

— Не се надявай. Ще ти трябва много повече, за да ме биеш. Хайде хвърляй.

18:00

Играта започна и около масата им настъпи неестествена тишина. Телохранителите усетиха напрегнатостта на Мадхави и се приближиха към масата, опитваха се с едно око да следят играта, а с другото да наблюдават градината.

Том и Мадхави хвърляха бързо и местеха пуловете, преди повечето зяпачи да имат възможност да видят как са паднали заровете, а още по-малко да решат кой е най-добрият ход.

Таблата е една от най-старите игри. За неопитния играч това е игра на късмета, защото зарчетата безмилостно диктуват ходовете ти и стратегията е заложник на шанса. Но за играч от класата на Том ролята на късмета се свеждаше до тази на готов да помага съучастник. Той черпеше тактическо предимство от математическото си мислене, осъзнаването на вероятностите и способността си да блъфира.

Мадхави започна добре. Хвърли шест и едно и хвана капия на важно, стратегическо място. После хвърли чифт и би два пула на Том.

Като се имаше предвид това силно начало, Том не се изненада, когато турчинът удвои залога. Обикновено би отказал удвояването, предпочитайки да изгуби една точка, отколкото да рискува две. Но тази игра не беше обикновена.