Джеймс Твайнинг - Монетата

Том поклати глава и тъжно се усмихна.

— Снощи те чух, Дженифър, докато говореше с шефа си по телефона. Каза му, че може да разчита на теб и че ще направиш всичко възможно, за да постигнеш резултат. И че не те интересува какво ще се случи с мен. Трябва да се погрижа за себе си. Не мога да разчитам на теб, нито на някой друг да ме пази. Никога не съм разчитал на никого.

Дженифър се изчерви, като чу собствените си думи от устата му — и изведнъж разбра защо Том беше толкова сдържан по време на вечерята в Париж.

— Исках да кажа, че се интересувам от теб само за да ми помогнеш да реша случая, това е истината. Не ме е грижа кой какво е правил в миналото. Що се отнася до мен, най-важното е, че сме сключили сделка, и възнамерявам да се придържам към нея и да удържа на думата си, стига и ти да я спазиш.

Стоманеният капак вече беше на седем-осем сантиметра над пода и Дженифър видя металните носове на ботушите на пазачите.

— Вероятно мислиш така сега, но когато настъпи моментът, нещата може да не са толкова ясни. Трябва да се грижиш за кариерата си. Не мога да поема риска да ме предадат втори път.

— Какво смяташе да направиш? Да откраднеш яйцето и после да изчезнеш? Къде?

— Яйцето е за нелегален търг, който Касий ще проведе утре вечерта в Истанбул. — Том поглеждаше все по-нервно към бавно повдигащата се преграда. — Мислех да отида там и да се опитам да си разчистя сметките веднъж завинаги. Заради Хари.

— Истанбул? — Дженифър не можа да прикрие любопитството си. Истанбул беше връзка с монетите, вероятно шанс да намерят тях и хората, които ги бяха откраднали. — Защо не ми каза?

— Щайнер е започнал да записва номера на картичката, когато са го убили. Касий явно ще предложи монетите на нелегалния търг. Може дори специално да е поръчал да ги откраднат за него. Монетите и двете яйца на Фаберже вероятно ще са гвоздеите в програмата.

— Какво ще стане, ако Касий не получи второто яйце?

— Не може да си позволи да покани хора на нелегалния търг и после да не им предложи предметите, които им е обещал. Вероятно ще го отмени.

Дженифър трескаво разсъждаваше. Ако нелегалният търг се провалеше, тя щеше да се прости с най-добрия си шанс да намери монетите. Вероятността да попадне на следите им след това беше малка. Нелегалният търг й беше необходим, за да продължи с разследването.

— Хвани се.

И му хвърли въжето. Стоманената преграда вече беше на тридесетина сантиметра над пода и Дженифър видя, че някой се опитва да се промъкне през пролуката.

Том сграбчи въжето и се изкатери. Стоманеният капак се вдигна още седем-осем сантиметра. Краката на Том се измъкнаха през дупката в капандурата точно когато първият пазач изпълзя в стаята, изправи се и вдигна оръжието си.

Том застана на колене, пое дълбоко дъх и погледна Дженифър. Гласът му беше прегракнал.

— Следващия път просто хвърли въжето. След това ще бъбрим.

— Няма да има следващ път. Нямаше да го направя и сега. — Тя му помогна да стане. — Да се махаме оттук.

Хукнаха по покривите на съседните сгради, спуснаха се на улицата и се върнаха в хотела. Воят на полицейските сирени замря в далечината — едва доловимо ехо в нощния въздух.

Две невярващи очи ги проследиха по целия път. Щом Дженифър и Том влязоха в хотела, мъжът извади телефона от джоба на костюма си.

— Обажда се Джоунс, сър… Стана голям цирк, по дяволите. Кърк проникна в музея и някакъв откачен се опита да го очисти със снайпер от покрива… Не, не го улучи. Браун ли? Съжалявам, сър, но ми се стори, че тя помогна на Кърк да избяга.

Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия

00:36

— Дай да го видя. — Гласът на Дженифър беше изпълнен с напрежение, дори с вълнение.

Адреналинът все още циркулираше в кръвоносната им система, сърцата им биеха бързо и мислите препускаха стремглаво в съзнанието им.

— Сигурна ли си? — Том я погледна колебливо. — Здравата загази. Може би е по-добре да се откажеш.

— Помогнах ти да избягаш. Възможно ли е да загазя повече?

Той кимна и я погледна смутено.

— Много съм ти благодарен.

— Сигурно съм се побъркала — въздъхна Дженифър. — Ако някой разбере, свършено е с мен. Знаеш го, нали?

Големите й кръгли очи блестяха.

— Да. Тогава защо ми помогна?

— Няма ли яйце, няма и нелегален търг. А няма ли нелегален търг, няма монети.

— Само заради работата? — В гласа му прозвуча разочарование.

— Да, само заради работата. — Надяваше се, че той няма да забележи неувереността й.