Джеймс Твайнинг - Монетата

15:39

Кайл Фостър не си спомняше някога да не е бил въоръжен. Подаръкът за петия му рожден ден беше газов пистолет, а за осемнадесетия — магнум .45 със специално гравиран резервен пълнител — с обич от майка му. От онзи ден тя не му удари нито един шамар. Каза му, че вече е мъж и че тя си е свършила работата.

Когато навърши двадесет, Кайл беше опитвал почти всеки пистолет, автомат, снайпер и ловна и щурмова пушка, които се продаваха на пазара, и множество предлагани нелегално.

Беше добър стрелец. Двадесет години бе служил в американските военни щурмови сили, в елитната им снайперистка част. Обичаше да убива. Но най-голямо удоволствие му доставяше ловът.

Все още изпитваше същото усещане — стягане в гърдите и леко прилошаване в стомаха. За пръв път бе почувствал прилива на адреналин, когато отиде с баща си на лов за елени край езерата до фермата им в Мисисипи. Еуфорията на преследването му достави огромно удоволствие, особено когато лицето му се изпръска с кръвта на първия убит от него елен, все още топла, все още шумно клокочеше от гърлото на животното.

Смяташе се за съвършения убиец. Напълно съсредоточен, спокоен и смъртоносен. Когато ловуваше, беше по-силен, по-годен и по-умен от обикновените човешки същества. Тялото и сетивата му действаха в абсолютна хармония. Преди да убие, той виждаше по-надалеч, чуваше по-ясно и долавяше миризмите по-осезаемо.

Разбира се, беше се развивал и усъвършенствал. Нямаше съмнение в това. От пушка премина към пистолет. А от пистолет — към нож. Сега камата беше любимото му оръжие. Убиването с нож изискваше истински умения и планиране. Да се промъкне незабелязано и да види изненаданото изражение на жертвата, стъписването и въпроса в очите й, докато лъскавото острие я пронизва…

Извади библията от чекмеджето и я смени с новата, която беше купил от книжарницата на ъгъла. Не беше предпочитаната от него версия, но поне всичките й страници си бяха на мястото. Това имаше значение.

И тази вечер щеше да е от голямо значение. Този път нямаше да има възможност да използва нож, защото щеше да се намира твърде далеч. Задачата беше различна. Довечера щеше да излезе на лов с пушка.

Имаше чувството, че отново е с баща си.

Принсенхрахт, Амстердам, Холандия

15:40

Дженифър ахна от изненада, отвори широко очи и се опита да отблъсне Том. След миг обаче премрежи поглед и разтвори устни. От три години не я бяха целували така.

В палатката влезе ядосан полицай. Под мишниците на светлосинята му риза имаше петна пот. Тънката черна козирка на фуражката му се беше нагънала от горещината като асфалт на шосе през пустиня. По лицето му се стичаха струйки пот.

— Stoppen — заповяда той. — Спрете — отново извика полицаят, след като Дженифър и Том не му обърнаха внимание.

Дженифър го погледна и присви очи.

— Тук е забранено — добави той на неуверен английски. — Не е за туристи.

Тя наведе глава. Почувства се страшно неудобно.

— Извинявайте — каза Том. — Ние просто…

Полицаят се намръщи подозрително, после огледа палатката, за да провери дали не са докоснали или разместили нещо.

— Махайте се.

Двамата излязоха и тръгнаха по улицата. Дженифър усещаше как погледът на полицая изгаря гърба й, докато не завиха зад ъгъла.

Вървяха мълчаливо. Най-после Том се прокашля и наруши тишината:

— Извинявай.

— Няма нищо. — Дженифър се помъчи да говори спокойно, опитваше се да овладее вълнението си. В известен смисъл не беше изненадана. След три години всяка целувка би я накарала да се почувства странно. Изненада я онова, което не изпитваше. Вина.

— Това беше единственото, което можах да измисля. Реших, че така ще изглеждаме по-малко подозрителни.

— Не знам дали беше възможно да изглеждаме по-подозрителни — троснато отвърна тя; надяваше се, че престореният гняв ще й помогне да прикрие треперенето на гласа й.

Том учудено повдигна вежди.

— Беше много убедителна.

— Имах ли избор?

Отново настъпи мълчание. Край тях мина велосипед — черен и старомоден, с ракитова кошница отпред и запален фар, захранван от малко динамо, прикрепено до задната гума. Те отстъпиха, за да му направят път, и велосипедистът им благодари, като натисна звънеца.

— Господи, това беше просто една целувка. Какво толкова?

Дженифър предизвикателно се вторачи в далечината. Сърцето й все още блъскаше в гърдите.

— Виж какво. — Тя спря и сложи ръце на кръста си. — Казах ти, че се срещах с един човек, но той умря. Аз го убих. Мисля, че трябва да го знаеш.