Джеймс Твайнинг - Черното слънце

— Да. — Том кимна. — Представи се страхотно.

Настъпи мълчание.

— Харесваше те.

Кърк се усмихна тъжно.

— И аз я харесвах.

— Хехт не й даде шанс.

— Да. — Том пристъпи от крак на крак и реши да смени темата. — Има ли новини за Дмитрий?

— Бейли ми се обади снощи. Все още няма следи от него. Негодникът е извадил късмет — сигурно е бил навън, когато взривихме мината.

— Има ли оцелели?

— Шестнадесет. И четирима убити. Сигурно са били в тунела при първите взривове.

— А Ренуик и Хехт?

— Все още ги търсят.

— А уранът? Какво ще стане с урана?

— Според Бейли германското и американското правителство „обсъждат“ какво да правят с него.

— Това означава, че разпалено се карат на кого принадлежи — подсмихна се Том. — Някои неща никога не се променят. А Бейли? Всичко наред ли е с него?

— Ще го местят в Ню Йорк. Повишават го.

— Браво на него. А Виджиано?

— Върнали са го в Солт Лейк Сити. Предполагам, че ще приключи кариерата си като регулировчик.

— Ако му провърви — засмя се Том.

— Бейли спомена, че му се обадила Дженифър Браун. Питала за теб. Очевидно е надушила за участието ти в тази история. Мисля, че й е казал друг агент на ФБР.

— Е, и? — хладно попита Кърк, вторачил очи в земята.

— Може би трябва да й се обадиш. Виж какво, знам, че те тормозих, защото тя е федерален агент, но двамата бяхте много добри. Онези неща за баща ти, Ренуик и Виктор…

— Катя. Казваше се Катя — поправи го Том.

— Всички тези неща явно те объркаха. Трябва да заминеш някъде на почивка. Може да отидем заедно. Какво ще загубиш?

— Виждаш ли всичко това, Арчи? — Кърк посочи надгробните плочи около тях. — Това ще загубя. Прекарах твърде много от живота си в гробища. Погребах твърде много хора, които обичах. Не можеш да тъгуваш за нещо, което не си имал.

Коленичи, гребна шепа пръст и я преся през пръстите си. Студът беше смразил влагата и пръстта се посипа по земята като зрънца лед. Кърк се изправи и ядосано хвърли останалата част.

— Да отидем да пийнем по едно.

— Не по едно. По няколко — усмихна се Арчи и хвърли цигарата си. Тя горя няколко секунди, после припламна и угасна.

Болница „Брудер“, Падерборн, Германия

13-и януари — 15:21

— Кой е той?

Медицинската сестра беше застанала до дебелото стъкло за наблюдение на стаята. Лекарят до нея сви рамене и зашепна в ухото й. Ноздрите му се разшириха, когато се наведе към гладката й шия и вдъхна парфюма й.

— Не искат да кажат. Полицаите го докараха с другия снощи.

— Какво им е? — Тя го погледна с любопитство.

— Този е прострелян в гърдите и не е отворил очи, откакто го докараха. Другият имаше многобройни рани от наръгване с нож.

— Имаше?

— Почина рано сутринта.

Очите й се разшириха.

— Сбили ли са се?

— Така се предполага. Но искаш ли да знаеш нещо наистина странно? Този тук има протеза на ръката. Един от санитарите я издърпал, докато го пренасяли от носилката на леглото. Едва не получил инфаркт.

Медицинската сестра се засмя, после виновно прикри смеха си с ръка на устата.

— Сериозно?

— Да. — Лекарят кимна енергично, радостен, че след три месеца неуспешни опити най-после е привлякъл вниманието й. — А видя ли колко много американци пристигнаха?

— Да.

— Чух, че били от… — Той огледа коридора и продължи: — От ФБР. Не пускат при него никого, без да го проверят?

— Мислиш ли, че е някаква важна клечка? Известна личност?

— Знаеш ли кой мисля, че е? — Лекарят й намигна заговорнически.

— Кой? Тя нетърпеливо се вторачи в него.

— Елвис Пресли. Най-после са го открили тук, в Падерборн. Работел е в железария и е имало престрелка, докато се опитвали да го задържат.

— Голям си шегаджия — изкикоти се тя и игриво го плесна по рамото.

Отново се обърнаха към стъклото, единственото легло, апарата за командно дишане и монитора за следене на сърдечната дейност.

— Искаш ли кафе? — попита лекарят.

— С удоволствие. — Сестрата се усмихна.

Тръгнаха по коридора.

Стаята беше осветена само от редиците техника за наблюдение и поддържане на живота. Екраните сияеха в зелено. Непрекъснато проблясваха предупредителни лампи. Чуваха се и два отличителни звука — съскането на апарата за поддържане на дишането и бавното ритмично пиукане на монитора за сърдечната дейност.