Джеймс Твайнинг - Черното слънце

След това отвори трети сандък.

— Пишещи машини.

После следващия.

— Копринено бельо. — С отвращение вдигна сутиен и кюлоти, после ги хвърли към Фьолц. Бельото прелетя на сантиметри от лицето му.

— Е, добре, Фьолц, стига шегички — бавно каза Кърк.

— Лаше сигурно ви е казал, че това са някои от нещата, натоварени на влака — отвърна Фьолц. — Не разбирам защо сте изненадани.

— Не се прави на глупак. Къде е?

— Кое? — престорено озадачено попита Фьолц.

— Много добре знаеш кое — сопна се Ренуик. — Кехлибарената стая. Защо мислиш, че сме тук?

Фьолц се изсмя.

— А, да, Кехлибарената стая. Учудващо е, че митът не умира.

— Какъв мит? — попита Ренуик.

— Не се чувствайте неудобно. Хиляди хора преди вас са вярвали в същата измамна фантазия. И съм убеден, че ще ги последват още хиляди.

— Искаш да кажеш, че Кехлибарената стая не съществува? — попита Том.

— Унищожена е през войната.

— Глупости — заяви Ренуик.

— Нима? — подигравателно попита Фьолц.

— Всички знаят, че е била преместена в двореца Кьонигсберг и после е изчезнала. Била е скрита.

— Не е изчезнала и никой не я е скрил. Ако искате да знаете, била е изгорена от руските войски, когато отишли да я вземат. През април 1945 година те превзели двореца Кьонигсберг и в бързината запалили Рицарската зала. Не знаели, че там е прибрана Кехлибарената стая, готова да бъде преместена на безопасно място. Когато го разбрали, било късно.

— Ако тази история е истина, досега щеше да се разчуе — пренебрежително отбеляза Ренуик.

— Смяташ ли, че руснаците доброволно биха признали, че техни войници са унищожили едно от най-ценните им съкровища? Не мисля. Много по-лесно е да обвинят нацистите, че са отнели от света тази незаменима скъпоценност, отколкото да изпаднат в неловко положение. Може и да не ми повярваш, но в Кремъл съм виждал документи, които потвърждават това. В Централния държавен архив за литература и изкуство. Убедително доказват, че руснаците са знаели за унищожаването на Кехлибарената стая, но въпреки това са я използвали като коз в преговорите за връщането на ценни произведения на изкуството от Германия.

Очите на Фьолц блеснаха и Том разбра, че той говори истината — или поне си вярва, че е така.

— Тогава защо си дошъл? — попита Кърк.

— Заради това — отвърна Фьолц и посочи втория вагон. — Покажи им, полковник.

Хехт грабна лоста от Арчи, приближи се до вагона, заби го между две дъски и натисна. Дървото се разцепи с трясък. Той изкърти едната дъска, после другата. Във вагона зейна голяма назъбена дупка. Кърк видя сив метал, загубил блясъка си. Нещо беше вградено в стените.

— Олово ли е това? — попита той.

— Да — отвърна Фьолц. — Разбира се, само защитен слой, за да намали риска.

— Какъв риск? — попита Том, макар че вече се досещаше и се страхуваше от отговора.

— Уран 235 — отговори Фьолц. — Четири тона.

— Какво?! — невярващо възкликна Арчи.

12-и януари — 18:06

— Искаш да направиш ядрена бомба? — възкликна Ренуик.

Том не можеше да прецени дали е ужасен, или тайно възхитен.

— Уран 235 има период на полуразпад седемстотин милиона години. Една малка частица, прикрепена към конвенционален експлозив и детонирана в градски район, ще разпръсне радиоактивен прах в широк радиус и ще причини невиждана обществена паника и икономически срив. Да не споменавам факта, че се сещам за десетина правителства и множество терористични групировки, които ще ми платят цяло състояние, за да получат достъп до този уран. По един или друг начин скоро ще имаме средството да спечелим нашата война.

— Но откъде се е появил изотопът? — попита Том. — Как се е озовал тук?

— Знаеш ли какво означава маркировката на вагона? — Фьолц посочи редицата олющени букви и цифри, написани с бяла боя на втория вагон.

— Предполагам, че е сериен номер.

— Да. И този номер означава, че е от Берлин, и по-точно от Института по физика „Кайзер Вилхелм“ в Далем, щаба на усилията на нацистите да направят ядрена бомба.

— Глупости — пренебрежително заяви Ренуик. — Нацистите не са имали ядрена програма.

— Всички са имали — възрази Фьолц. — Руснаците са наричали своята „Операция Бородино“, а американците своята — „Проектът Манхатън“. И Хитлер е участвал в надпреварата. През 1940 година германските войски в Норвегия са завладели единствения в света завод за производство на тежка вода и са увеличили добиването на обогатен уран за нуждите на германската ядрена програма. И въпреки разказите след войната, че немските учени умишлено саботирали опитите на Хитлер да направи атомна бомба, истината е, че са положили огромни усилия. Просто не са могли да я произведат навреме.