Стивен Кинг - Другият

— Какво правите? — извика Марси. — Какво правите, за Бога? И защо го правите тук?

— Разбрахте ли?! — попита за трети път Рамидж.

Тери разбираше само, че е окован и че му четат правата пред почти хиляда и шестстотин души, включително жена му и двете му малки дъщери. Не беше сън, не беше и обикновен арест. По някакви незнайни причини го подлагаха на публично унижение. Най-добре беше да приключат час по-скоро и после да изяснят нещата. Макар съзнанието му да беше замъглено от шока и от недоумението, разбираше, че в скоро време животът му няма да се върне към нормалния си ритъм.

— Разбрах — промълви, после подвикна: — Треньор Фрик, върни се на мястото си.

Гавин, който тичаше към ченгетата — беше стиснал юмруци, лицето му беше пламнало, — отпусна ръце и отстъпи. Погледна Марси през мрежата, повдигна широките си рамене и разпери ръце.

Трой Рамидж продължаваше да говори със същия гръмовен глас като на глашатай, който съобщава важна новина насред площада на някое градче в Нова Англия. Ралф Андерсън го чуваше от паркинга, където се беше подпрял на колата. Добре се справяше Трой. Случващото се беше грозно и той предполагаше, че шефовете може да го порицаят заради „представлението“, но родителите на Франки Питърсън нямаше да го укорят.

— Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде осигурен служебен защитник преди всеки разпит, ако желаете. Разбирате ли?

— Да — каза Тери. — Разбирам и още нещо. — Той се обърна към зрителите: — Нямам представа защо ме арестуват! Гавин Фрик ще довърши играта като треньор! — И след това, сякаш му бе хрумнало в последния момент, добави: — Байбир, върни се на трета база и не се офлянквай.

Няколко души изръкопляскаха, само няколко. Онзи, гръмогласният, пак изрева:

— Какво рекохте, че е направил?

Зрителите отвърнаха в хор с две думи, които скоро щяха да отекват навсякъде из Уест Сайд и другите квартали: Франк Питърсън.

Йейтс сграбчи Тери за ръката и го повлече към паркинга зад павилиона за закуски.

— Запази си проповедите за по-късно, Мейтланд. Сега отиваш в затвора. И знаеш ли какво? В този щат има смъртно наказание и го прилагаме. Но ти си образован човек, учител. Вероятно си наясно.

Преди да се отдалечат на двайсетина крачки от импровизираната „ложа“ на отбора, Марси Мейтланд ги догони и сграбчи Том Йейтс за рамото:

— Какви ги вършиш, да му се не види?!

Той бръсна встрани ръката ѝ, а когато тя се опита да хване дланта на мъжа си, Трой Рамидж я избута — не грубо, но решително. Известно време тя не помръдна — изглеждаше зашеметена, сякаш не беше на себе си, — после видя как Ралф Андерсън се приближава да посрещне полицаите, извършили ареста. Познаваше го от Младежката лига, когато синът му Дерек играеше в отбора на Тери, „Лъвчетата на «Джералд»“. Ралф не смогваше да посети всички мачове, разбира се, но идваше колкото може по-често. По онова време още беше униформен полицай; Тери му беше пратил поздравителен имейл, когато стана детектив. Марси се затича към него, износените маратонки, които винаги обуваше на мачовете на Тери, „за късмет“, както сама казваше, сякаш не докосваха земята.

— Ралф! — извика. — Какво става? Това е някаква грешка!

— Боя се, че не е…

Арестът беше минал, както го планираха, обаче сега му беше криво, защото харесваше Марси. От друга страна, открай време харесваше и Тери, който навярно промени живота на Дерек, макар и съвсем малко, давайки му само капка увереност, ала когато си на единайсет, дори и капка увереност е от голямо значение. Имаше и още нещо. Марси може би знаеше какво представлява съпругът ѝ, макар да не си позволяваше да го признае пред себе си. Бяха женени отдавна, а ужаси като убийството на малкия Питърсън не се случват изневиделица. Винаги има „предисловие“ към насилието.

— Върви си у дома, Марси. Веднага. Може би е най-добре да заведеш момичетата при приятели, защото у вас ще чака полиция.

Тя не продума, само недоумяващо се взираше в него.

Зад тях отекна плющене на алуминиева бухалка, посрещнала топка, но почти никой не извика; зрителите все още бяха потресени и по-заинтригувани от случващото се, отколкото от играта. Жалко. Току-що Тревър Майкълс бе ударил топката с невиждана сила — по-силно дори отколкото на тренировките, когато тренер Т. му хвърляше най-удобните топки. За съжаление топката отлетя право към шортстопа на „Мечките“, който я хвана дори без да подскочи.

Мачът бе свършил.