Стивен Кинг - Другият

Той се обърна да погледне Марси и момичетата, които както винаги седяха на сгъваеми столове зад мрежата на хоума. Дъщерите бяха плътно до майка си като подпорки за книги. И трите вдигнаха палци. Тери им намигна, усмихна се и вдигна и двата си палеца, макар да му беше кофти. Не само заради мача. Беше му чоглаво от доста време насам. Сам не знаеше точно защо.

Усмивката на Марси помръкна, изместена от озадачена гримаса. Тя гледаше наляво и посочи натам. Тери се обърна и видя двама полицаи да вървят по третата базова линия край треньора Бари Хулихан, който следеше играта оттам.

— Прекъсване, прекъсване! — изрева реферът, спирайки питчъра на „Мечките“ точно когато замахваше.

Тревър Майкълс напусна батърската позиция — с въздишка на облекчение, помисли си Тери. Тълпата бе притихнала и наблюдаваше двамата униформени. Единият посягаше зад гърба си. Другият бе сложил ръка върху кобура на служебното си оръжие.

— Вън от полето! — крещеше реферът. — Вън от полето!

Трой Рамидж и Том Йейтс не му обърнаха внимание. Влязоха в „ложата“ на „Драконите“ (всъщност навес, под който имаше дълга скамейка, три коша с екипировка и кофа с изпоцапани тренировъчни топки) и тръгнаха към Тери. Рамидж откачи от колана си белезници. Зрителите ги видяха и ахнаха — от смайване, но и от вълнение: „Ооооо!“

— Хей, момчета! — Гавин дотича до тях (и едва не се спъна в захвърлената ръкавица на Ричи Галант). — Пречите да довършим мача!

Йейтс го бутна назад и поклати глава. Над трибуните вече тегнеше мъртвешка тишина. Играчите на „Мечките“ бяха отпуснали ръце и зяпаха случващото си. Кетчърът изтича към своя питчър и двамата застанаха един до друг.

Тери бегло познаваше полицая с белезниците; през есента с брат му понякога идваха да гледат мачовете на „Поп Уорнър“ 1 1 Организацията с идеална цел Pop Warner Little Scholars , популярна като Pop Warner , е най-голямата в САЩ и осигурява занимания по американски футбол за повече от 425 000 деца и юноши на възраст 5-16 години. — Б.пр. .

— Трой? Какво става? Случило ли се е нещо?

Рамидж не прочете в изражението му страх, само недоумение, което изглеждаше съвсем искрено, но той беше опитен полицай и знаеше, че изпечените престъпници — най-големите гадове — владеят до съвършенство умението да се правят на света вода ненапита: „Кой, аз ли?“ А този тип беше от гаден по-гаден. Спомняйки си нарежданията на Андерсън (и без да има нещо против), той повиши глас, за да го чуят всички зрители — 1588 души, както щеше да пише във вестника на другия ден.

— Терънс Мейтланд, арестувам ви за убийството на Франк Питърсън.

Ново „Оооо“ откъм трибуните, този път по-силно, като вой на връхлитащ вятър.

Тери навъсено се втренчи в Рамидж. Разбираше думите, знаеше кой е Франки Питърсън и какво му се беше случило, но значението на казаното му убягваше.

— Какво? Шегуваш ли се? — избърбори, само това му дойде на ума.

В същия момент фотографът от спортната рубрика на местния вестник „Гласът на Флинт Сити“ го снима и на другия ден фотографията цъфна на първа страница. На нея той беше зяпнал, блещеше се, косата му стърчеше изпод шапката с емблемата на „Златните дракони“. Изглеждаше едновременно съсипан и виновен.

— Какво каза?

— Протегни си ръцете.

Тери погледна Марси и дъщерите си — още седяха зад мрежата, бяха се вцепенили, на лицата им беше изписана изненада. Страхът щеше да дойде по-късно. Байбир Пател напусна трета база и тръгна към скамейката; пътьом свали шлема си (черната му коса беше сплъстена от пот) и Тери видя, че лицето му е изкривено, сякаш той всеки миг щеше да заплаче.

— Върни се! — извика Гавин. — Мачът не е свършил!

Пател обаче само се спря, втренчи се в Тери и се разрида. Тери също го гледаше, уверен ( почти уверен), че сънува, после Том Йейтс го сграбчи и дръпна ръцете му с такава сила, та той политна напред. Рамидж щракна белезниците. Не пластмасови, а истински, големи и тежки, блестящи под залязващото слънце. Все така високо, Трой изрецитира:

— Имате право да мълчите и да не отговаряте на въпроси, но ако решите да говорите, всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат по време на разпитите сега или в бъдеще. Разбрахте ли?

— Трой? — Тери едва чу гласа си. Струваше му се, че се задушава. — Какви ги говориш?

Онзи повтори, сякаш не го беше чул:

— Разбрахте ли си правата?

Марси се втурна към съпруга си, вкопчи се в мрежата и я разтърси. Зад нея Сара и Грейс плачеха. Грейс бе коленичила до стола на сестра си; нейният беше паднал на земята.