Стивен Кинг - Другият

Детектив Андерсън: Да, благодаря, помогнахте ми много. Ако не греша, преди да започнем записа, вие казахте, че е било около три часът?

Станхоуп: Точно три. Чух часовника на кметството да бие тъкмо когато излизах с количката. Бързах да се прибера у дома и да нахраня котката.

Детектив Андерсън: Момчето, което видяхте, червенокосото, беше Франк Питърсън. Сигурна ли сте?

Станхоуп: Да. Питърсънови живеят на съседната улица. По едно време Оли ни носеше вестника. Виждам момчетата непрекъснато.

Детектив Андерсън: Отново питам: човекът, който прибра велосипеда в белия бус и отпътува с Франк Питърсън, беше Терънс Мейтланд, известен също като тренер Тери или тренер Т., така ли?

Станхоуп: Да.

Детектив Андерсън: Сигурна сте.

Станхоуп: О, да.

Детектив Андерсън: Благодаря ви, госпожо Станхоуп.

Станхоуп: Кой би повярвал, че Тери ще направи подобно нещо? Мислите ли, че е имало и други жертви?

Детектив Андерсън: Вероятно ще разберем в хода на разследването.

Тъй като всички турнири на Градската лига се провеждаха на „Естел Барга“ — най-доброто бейзболно игрище в окръга и единственото с осветление за вечерните мачове, — символичният отбор домакин беше определен с ези-тура. Както винаги, Тери Мейтланд избра тура (суеверие, наследено от неговия треньор в Градската лига) и наистина се падна тура. „Не ме интересува къде ще играем, стига да спечелим“ — казваше често на момчетата си.

И тази вечер думите му бяха по-верни отвсякога. Наближаваше краят на деветия ининг, „Мечките“ водеха с един-единствен рън. На „Златните дракони“ им оставаше един аут, но бяха покрили базите. Четири бола, топка в батъра, грешка или топка в полето означаваше равенство, един удар между аутфилдърите щеше да донесе победа. Тълпата ръкопляскаше, тропаше по металните подпори и ревеше възторжено, докато дребничкият Тревър Майкълс излизаше на лявата батърска позиция. Шлемът му бе най-малкият, с който разполагаха, но пак му закриваше очите и той все го побутваше нагоре. Беше изнервен и леко поклащаше бухалката напред-назад.

Тери се бе поколебал дали да не го смени, но понеже на ръст едва надхвърляше метър и половина, Тревър беше трудна мишена за противниковия питчър. Не се славеше с мощен удар, обаче понякога улучваше топката. Не често, но понякога. Ако сега Тери го сменеше, малкият щеше да живее с унижението през цялата следваща година в прогимназията. Ако ли пък успееше да спечели поне една база, щеше да се фука, додето е жив, на празненствата с барбекю и бира. Тери го знаеше. Бе минал по този път в древните времена, преди да се появят алуминиевите бухалки.

Питчърът на „Мечките“ — тяхното тайно оръжие, истински топовен снаряд — замахна и прати топка право към хоума. Тревър ужасено я наблюдаваше как лети. Реферът обяви първи страйк. Тълпата изстена.

Гавин Фрик, помощникът на Тери, крачеше напред-назад пред резервната скамейка, стиснал в ръка бележника с резултатите (колко пъти Тери го бе молил да не прави това), тениската с емблема на „Златните дракони“, размер XXL, се изпъваше на корема му, който беше поне XXXL.

— Дано не си сбъркал, че остави Тревър да удря сам, Тер — промърмори той. По лицето му се стичаше пот. — Изглежда уплашен до смърт и не ми се вярва дори с ракета за тенис да улучи топката на онова момче.

— Да видим какво ще стане. Имам добро предчувствие — отговори Тери.

Всъщност нямаше никакво предчувствие.

Питчърът на „Мечките“ замахна и изстреля още една бърза топка, но тя тупна пред хоумплейта. Тълпата скочи на крака, когато Байбир Пател, шансът на Драконите за изравняване, пробяга няколко крачки от трета база към хоума. После всички насядаха със стонове, защото топката отскочи от ръкавицата на кетчъра. Кетчърът на „Мечките“ се обърна към трета база и Тери различи изражението му дори и през маската: „Хайде де, пробвай се!“ Пател предпочете да не се пробва.

Следващата топка беше встрани от целта, но все пак Тревър замахна към нея.

— Давай, Фриц! — изрева гръмогласно някой откъм трибуните — почти сигурно бащата на питчъра, ако се съдеше по това как момчето рязко извърна глава натам. — Давааай!

Тревър не замахна към следващата топка, която беше близка — всъщност твърде близка, обаче реферът обяви бол и сега привържениците на „Мечките“ изстенаха. Някой подметна, че на рефера му трябват по-силни очила. Друг спомена нещо за куче водач.

Два на два; Тери предчувстваше, че сезонът на „Драконите“ зависи от следващото хвърляне. Или щяха да играят с „Пантерите“ за Градския шампионат и да продължат на щатско ниво — тези мачове се предаваха по телевизията, — или щяха да се приберат у дома и за пореден път да се срещнат на барбекюто в задния двор на Мейтланд, което традиционно бележеше края на сезона.