Стивен Кинг - Другият

— Няма, ако не ти е предявено обвинение. Сега тръгвай. Ще дойда при теб колкото е възможно по-скоро. Ще уредим всичко, бъди спокойна.

— Благодаря, Хауи. — Тя пак се разплака и през сълзи избърбори: — Много ти благодаря.

— Има защо. И не забравяй: не превишавай разрешената скорост, спирай на всеки знак стоп, давай мигач. Запомни ли?

— Да.

— Тръгвам към участъка. — Той затвори.

Марси включи на скорост, после изключи. Пое си дълбоко въздух. Още веднъж. И още веднъж. „Това е кошмар, но поне ще бъде кратък. Тери беше в Кап Сити. Ще проверят и ще го освободят.“

— Тогава — каза тя на колата (която изглеждаше празна без момичетата, които да се кикотят и да се боричкат на задната седалка) — ще ги съдим до дупка.

Изпъна рамене и светът отново дойде на фокус. Подкара към дома си в Барнъм Корт, като спазваше ограничението на скоростта и спираше на всеки знак стоп.

Показания на господин Джордж Зърни (13 юли, 8:15, разпитван от полицай Роналд Уилбърфорс)

Полицай Уилбърфорс: Благодаря ви, че дойдохте, господин Черни…

Зърни: Името ми се произнася Зърни — ЗЪР-НИ.

Полицай Уилбърфорс: Благодаря, ще го имам предвид. Детектив Ралф Андерсън също би искал да говори с вас, но в момента е зает с друг разпит и ме помоли да набележа основните факти, докато са свежи в ума ви.

Зърни: Ще изтеглите ли колата? Онова субару? Трябва да го приберете, та някой да не заличи уликите. Много са, от мен да знаете.

Полицай Уилбърфорс: Да, в момента колегите правят тъкмо това, сър. Доколкото разбрах, тази сутрин сте отишли на риболов, вярно ли е?

Зърни: Е, така смятах, но както се оказа, дори не хвърлих въдицата. Излязох още по изгрев и тръгнах към оня мост, дето го наричат Железния. Знаете ли го, на Олд Фордж Роуд?

Полицай Уилбърфорс: Да, сър.

Зърни: Там се хващат много сомове. Мнозина не ги ловят, защото са грозни — да не говорим, че хапят понякога, докато се опитваш да извадиш куката, — но жена ми ги пържи със сол и лимонов сок и стават адски вкусни. Тайната е в лимона, от мен да знаете. И трябва да използвате железен тиган. От майка си съм го научил.

Полицай Уилбърфорс: Значи паркирахте в края на моста…

Зърни: Да, но извън магистралата. Долу има стар кей за лодки. Някой купи земята преди години и сложи телена ограда с табели НЕ ПРЕМИНАВАЙ, обаче така и не построи нещо. Тези няколко акра земя пустеят и са обраснали с плевели, а кеят е наполовина под водата. Винаги си паркирам пикапа на тесния път към оградата. Така направих и онази сутрин, ама какво да видя? Оградата беше съборена и малка зелена кола беше паркирана досами кея, толкова близо до водата, че предните гуми бяха наполовина в калта. Побързах да сляза, защото реших, че предишната вечер някой се е натряскал в бара с голите цици, качил се е в колата си и е изхвръкнал от магистралата. Рекох си, че може да е загубил съзнание и още да е вътре.

Полицай Уилбърфорс: Имате предвид еротичния бар „Само за джентълмени“ в покрайнините на града, така ли?

Зърни: Да. Да. Мъжете се натряскват, пъхат кой долар, кой петачка в бикините на момичетата, докато не свършат парите, после сядат зад волана. Лично аз не разбирам с какво ги привличат такива места…

Полицай Уилбърфорс: Аха… И тъй, слязохте и погледнахте в колата.

Зърни: Беше малко зелено субару. Вътре нямаше никого, но на дясната седалка видях окървавени дрехи и веднага си помислих за убитото момченце, защото по новините казаха, че полицията търси зелено субару във връзка с престъплението.

Полицай Уилбърфорс: Видяхте ли нещо друго?

Зърни: Маратонки. На пода пред дясната седалка. И по тях имаше кръв.

Полицай Уилбърфорс: Докоснахте ли нещо? Може би проверихте вратите?

Зърни: Амииии, да не съм вчерашен!? Когато даваха по телевизията „От местопрестъплението“, с жена ми не пропускахме нито един епизод, та разбирам от тия работи.

Полицай Уилбърфорс: Какво направихте?

Зърни: Обадих се на 911.

Тери Мейтланд седеше в стаята за разпит. Белезниците бяха свалени, та адвокатът му да не вдигне патърдия, когато се появи, което щеше да стане скоро. Ралф Андерсън стоеше с ръце зад гърба зад еднопосочното стъкло и наблюдаваше бившия треньор на сина си. Първо отпрати Йейтс и Рамидж, после разговаря с Бетси Ригинс, която му каза, че госпожа Мейтланд още не се е върнала у дома. След като арестът беше извършен и страстите бяха охладени, безпокойството отново го загриза — събитията се развиваха прекалено бързо. Разбира се, Тери твърдеше, че има алиби, което със сигурност щеше да се окаже съшито с бели конци, обаче…