Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Сигурно съм забравила да й пратя картичка по някакъв повод — продължи да бърбори, като ръкомахаше прекалено енергично с винената си чаша. — Или градинарят, който й препоръчах, не й е харесал. Чух, че ще пишеш репортаж за момичетата; такава трагедия.

Говореше толкова несвързано и толкова рязко смени темата, че ми трябваше минута, за да осмисля всичко. Докато измисля какво да отговоря, тя галеше ръката ми и ме гледаше с влажни очи.

— Камий, миличка, толкова отдавна не съм те виждала. И сега, като те погледна, си те представям на възрастта на тези момиченца. И толкова се натъжавам. Толкова много лоши неща се случиха. Умът ми не го побира. — По бузата й се търкулна сълза. — Отбий се вкъщи да се видим, а? Да си поприказваме.

Тръгнах си от дома на Кийн, без да съм записала нищо в бележника си. Вече се бях уморила да приказвам, при все че бях говорила доста малко.

Обадих се на семейство Кийн по-късно, подкрепена с още водка — която си бях взела за из път от дома им — и защитена от дистанцията на телефонните линии. Представих се и обясних какво мисля да пиша. Не мина добре.

Ето какво успях да съчиня тази вечер:

В градчето Уинд Гап, Мисури, все още могат да се видят обявите за издирване на 10-годишната Натали Джейн Кийн, чието погребение беше във вторник. Службата бе трогателна и свещеникът говори за прошка и изкупление, но това не успокои хората и не облекчи болката. Защото това здраво, сладко малко момиченце е вече втора жертва на, както предполага полицията, сериен убиец. Сериен убиец, който отвлича деца.

— Всички малчугани тук са ни скъпи — споделя местният фермер Роналд Дж. Кеймънс, който участваше в издирването на Натали. — Не мога да проумея защо това се случва на нас.

Удушената Натали бе открита на четиринайсети май напъхана в тясната пролука между две сгради на главната улица на Уинд Гап.

— Ще ни липсва смехът й — каза майката, Джейни Кийн, на 52. — Ще ни липсват сълзите й. Но най-вече ще ни липсва Натали.

Това обаче не е първата трагедия в Уинд Гап, разположен в най-южната точка на щата. На двайсет и седми август миналата година в местната река бе открит трупът на 9-годишната Ан Неш, също удушена. Вечерта излязла да покара колело до къщата на една приятелка само през няколко улици, но била отвлечена. Според властите зъбите и на двете жертви били извадени от убиеца.

Убийствата поставят в пълен шах полицейския участък на Уинд Гап, разполагащ само с петима служители. Тъй като липсва опит в разследването на тежки престъпления, те потърсиха помощ от отдел „Убийства“ на полицията в Канзас Сити, откъдето им изпратиха детектив, специализиращ в психологическото профилиране на убийци. Жителите на града (2120 души) обаче са убедени в едно: престъпникът убива без конкретен мотив.

— Наоколо се разхожда злодей, който убива невръстни деца — казва бащата на Ан, 41-годишният търговец на столове Боб Неш. — Тук няма скрита драма, няма тайни. Някой просто уби нашето момиченце.

Все още никой не може да обясни изваждането на зъбите на жертвите и следите до момента са минимални. Местната полиция отказва коментари. Докато тези убийства не бъдат разкрити, Уинд Гап сам ще защитава децата си — въведен е вечерен час и по улиците на спокойното доскоро градче патрулират доброволни отряди.

Жителите имат нужда от време, за да се съвземат.

— Не искам да говоря с никого — казва Джейни Кийн. — Искам само да ме оставят на спокойствие. Всички искаме спокойствие.

Посредствена работа — няма нужда да ми казвате. Още докато пращах файла на Къри, съжалих за всичко в материала. Твърдението, че полицията подозира сериен убиец, бе спекулация. Викъри не беше споменал такова нещо. Първият цитат на Джейни Кийн бях откраднала от надгробното слово. Втория скалъпих от ругатните, които тя изля по мой адрес, след като осъзна, че съболезнованията ми по телефона са само претекст. Веднага се досети, че смятам да направя дисекция на убийството на детето й и да го сервирам в лесен за смилане вид на читателите.

— Оставете ни на спокойствие! — закрещя. — Днес погребахме детето си. Не ви ли е срам?

Все пак беше някакъв цитат, а аз имах нужда да цитирам някого, след като Викъри ме държеше на тъмно.

Според Къри материалът беше добро — забележете, не отлично, а просто добро — начало. Дори остави моето спекулативно изречение: „Сериен убиец, който отвлича деца.“ Знаех, че трябва да се изреже, но много ме влечеше драматичното звучене. Къри сигурно е бил пиян, когато го е чел.