Гиллиан Флинн - Отворени рани

Майката на Натали излезе на подиума с листче хартия в ръка. Лицето й бе влажно, но когато заговори, гласът й бе уверен.

— Това е писмо за Натали, единствената ми дъщеря. — Пое си колебливо дъх, после думите се изляха с лекота: — Натали, ти си моето любимо момиче. Не мога да повярвам, че някой те отне от нас. Никога вече няма да ти пея за приспиване или да те гъделичкам по гръбчето. Никога повече брат ти няма да сплита плитките ти и баща ти няма да те държи в скута си. Батко ти никога няма да стане чичо. Ще ни липсваш на неделните вечери и през лятната ваканция. Ще ни липсва смехът ти. Ще ни липсват сълзите ти. Ужасно ще ни липсваш, мила моя дъщеричке. Обичаме те, Натали.

Когато госпожа Кийн слезе от подиума, мъжът й изтича да я посрещне, но тя не изглеждаше да има нужда от утешения. Щом тя седна, момчето отново притисна глава до гърдите й и заплака. Господин Кийн погледна гневно църковните пейки отзад, сякаш търсеше някого, когото да удари.

— Да изгубиш детето си е ужасна трагедия — заговори свещеникът. — А два пъти по-ужасно е да го изгубиш при такова дяволско деяние. Защото това е дело на самия дявол. В Библията пише: „Око за око, зъб за зъб“. Но нека да не мислим за отмъщение. Да си спомним какво казва Исус: „Обичай съседа си.“ Нека бъдем добри към съседите си в този тежък момент. Отворете сърцата си за Бог.

— Онази част с „око за око“ повече ми хареса — измърмори един мъж зад мен.

Запитах се дали алегорията със „зъб за зъб“ не смути част от хората.

Когато излязохме от църквата на яркото слънце, забелязах четири момичета, седнали едно до друго на една ниска стена отсреща. Дългите им хилави крака висяха във въздуха. Гърдите им изпъкваха, подчертани от тесните сутиени. Бяха същите момичета, които бях срещнала на входа на гората. Седяха скупчени и се кискаха. По едно време най-красивата кимна към мен и всички се престориха, че свеждат печално глави. Но коремите им все още се тресяха от смях.

Натали беше погребана в семейния парцел до надгробен камък, на който вече бяха гравирани имената на родителите й. Знам мъдростта, че никой родител не бива да вижда детето си мъртво; че това противоречи на естественото състояние на нещата. Но си мисля, че само така можеш истински да задържиш детето си. Децата порастват и изграждат по-силни връзки. Намират си партньор в живота. Те няма да бъдат погребани до вас. Кийн обаче щяха да останат семейство в най-чистия си вид. Под земята.

След погребението хората се събраха в дома на Кийн, масивна каменна къща в селски стил — луксозно виждане за пасторална Америка. Архитектурата беше уникална за Уинд Гап. Големите пари от Мисури се стремят да се дистанцират от провинциализма, от такава селска старомодност. Спомнете си: в колониална Америка богатите жени носели дрехи в светлосиньо и сиво, за да се разграничат от стереотипа за провинциалната безвкусица в Новия свят, докато заможните им посестрими в Англия са се киприли като екзотични птици. Накратко, домът на Кийн изглеждаше прекалено типично мисурийски, за да бъде собственост на кореняци мисурийци.

На масата имаше главно месо: пуешко и шунка, телешко и еленско. Имаше също мариновани краставички и маслини, пълнени яйца с майонеза; лъскави, твърди питки и ястия на фурна. Гостите се разделиха на две групички: плачещи и не. Стоиците стояха в кухнята, пиеха кафе и алкохол и говореха за предстоящите избори за градски съвет и бъдещето на училищата, като от време на време вмятаха по някой гневен коментар за липсата на напредък в разследването на убийствата.

— Кълна се, че ако видя някой непознат да доближава момичетата ми, ще застрелям мръсника, преди да успее да си отвори устата — заяви един тип с плоско лице, докато се тъпчеше със сандвич с телешко. Приятелите му закимаха одобрително.

— Не знам защо Викъри не обърне цялата гора. По дяволите, да я изравни със земята, ако трябва. Онзи тип е някъде там — каза по-млад с рижава коса.

— Дони, готов съм да тръгна утре с теб — каза онзи с плоското лице. — Можем да я претърсим декар по декар. Ще намерим мръсника. С мен ли си?

Мъжете замърмориха одобрително, после надигнаха пластмасовите чашки с алкохол. Записах си да обиколя покрай гората на другата сутрин, за да видя дали ще бъдат толкова решителни на трезва глава. Представих си обаче неловките телефонни разговори на заранта:

— Отиваш ли?

— Ами, не знам. А ти?

— Аз обещах на Маги да оправя капаците на прозорците…