Коди Макфейден - Лицето на смъртта

С две думи, Бари е чудесен следовател, който не би ми отказал достъп до местопрестъпление и ако го помоля учтиво, ще напише вълшебните думички: Молба за съдействие. Тези думички ни осигуряват пълна и неограничена намеса във всеки случай. Дотогава не сме нищо повече от обикновени наблюдатели.

— Как си, сладкишче? — пита ме Кали.

Потривам лице.

— Трябваше да съм в отпуска, Кали. Цялото това нещо… — Поклащам глава. — Сюрреалистично е. И много прецакано. Денят започна чудесно. Сега се чувствам зле и… ми се повдига. Насъбраха ми се прекалено много гадни случаи.

Хората смятат, че всяко убийство е лошо. Технически са прави, но ужасът си има своите степени. Изкормването на цяло семейство си е шок.

— Трябва ти куче — казва ми Кали.

— Трябва ми един хубав смях — отвръщам мрачно аз.

— Само един ли?

Дарявам я с крива усмивка.

— Не. Трябва ми доста смях. Купища смях. Искам всяка сутрин да се събуждам и да се усмихвам. Тогава мога да се справя с гадните дни и няма да се чувствам чак толкова зле.

— Така е — отвръща замислено Кали. — Във всеки живот има и лошо, но ти придаваш ново значение на тази дума. — Потупва ме по главата. — Вземи си куче.

Засмивам се от сърце.

Куантико, Куантико — запява един глас в главата ми. — Няма да има такива като Сара, няма да преследвам постоянно откачалки, нито пък нервите ми ще са опънати през цялото време.

Алън тръгва към нас, все още разговаря по телефона. Когато ни достига, отделя апарата от ухото си.

— Елейна пита до колко ще работим тази вечер. За да знае какво да прави с Бони.

Обмислям ситуацията. Първо трябва да изчакам Бари да пристигне. Той от своя страна ще доведе криминолозите си, за да обработят къщата. След това ще вляза вътре, за да попия всичко.

Случаят официално още не е наш, но не ми се иска просто да си тръгна.

Въздишам.

— Ще е дълга нощ. Питай я дали има нещо против да вземе? Бони у вас?

— Няма проблем.

— Кажи й, че утре ще й се обадя.

Алън отново слага телефона на ухото си, за да предаде новините, и се отдалечава.

— Какво да правя аз? — пита Кали.

Дарявам я с изморена усмивка.

— Дойде на работа по време на отпуската си, точно като мен. Ще изчакаме Бари, ще проверим нещата… — Свивам рамене. — Тогава ще преценим. Може би ще продължим отпуските си или пък не.

Кали въздиша драматично и пресилено.

— Робовладетелка — промърморва тя. — Искам повишение на заплатата.

— А аз световен мир — отвръщам. — Разочарованията се крият зад всеки ъгъл. Свиквай.

— Бони е уредена — казва Алън, когато се връща отново при нас. — Какъв е планът ни за действие?

Време е да поема командването.

Това е основната ми функция освен всичко останало.

Ръководя екип от „светила“. Всеки си има област, в която блести. Кали е истинска звезда, когато става въпрос за криминалистика. Алън е легенда в разпитите, а също така е неуморен и последователен в разследването на някой случай. Нищо не убягва от зоркия му поглед. Такива хора не те следват, защото те харесват. Те трябва да те уважават. Това изисква щипка арогантност. Трябва да си способен да осъзнаеш собствените си качества, да си звезда в собствената си област и да го знаеш.

Моята сила е в разбирането на онези, които преследваме. Аз виждам местопрестъплението, а не просто го оглеждам. Всеки може да отиде на сцена на убийство и да разгледа тялото. Цаката е в ривърс инженеринга [2] Репродукция на чуждо произведение, което преди това е разглобено на съставните си части. Тук се има предвид да се тръгне отзад напред и да се стигне до извършителя на престъплението. — Бел. прев. . Защо тази жертва? Защо тук? Какво ни казва това за убиеца? Някои хора имат качества за тази работа. Някои имат големи качества за нея. Аз съм надарена и достатъчно арогантна, за да го съзнавам.

Личният ми талант е да разбирам мрака, който създава хората, които преследвам.

Мнозина смятат, че са наясно как работи умът на един сериен убиец. Четат криминални романи и вероятно успяват да прегледат някоя и друга по-кървава сцена, без да повърнат. Говорят за хищници, за психосексуалността и смятат, че са просветени.

Няма нищо лошо в това — само дето хич не са наясно за какво става въпрос.

Веднъж, по време на лекция, се опитах да обясня какво имам предвид. В Куантико бяха организирали тяхна си версия на „Дни на кариерата“ и бяха поканили най-различни лектори, които да запознаят студентите с работата си. Дойде и моят ред. Излязох на сцената, погледнах ги — тези млади и изпълнени с надежда хора — и се опитах да обясня какво имам предвид.