Роджер Хоббс - Игри на изчезване

Първият е за посредствени, леко дефектни и изобщо кофти камъни и е по-дълъг. Най-напред миньорът трябва да измъкне камъка изпод носа на надзирателя, които обикновено е назначен от военните. Това може да се окаже и трудна задача. Често работещите в мините са деца, понякога едва седемгодишни, които блъскат по осемнайсет часа в палеща жега или леден мраз, за да пресяват груб, едър пясък или гъмжаща от холерни бацили кал с голи ръце и да търсят малките цветни камъчета, всяко от които струва повече от цялото им село. Намерят ли такова, трябва да го укрият, преди да им бъде отнето. Човек би си помислил, че има много начини да се скрие скъпоценен камък, но всъщност те не са толкова много, а и надзирателите ги знаят повечето. Има само един метод, който върши работа. Преди някой да е забелязал, миньорът взема камъка и, още кален, го пъха в устата си и го гълта. Сапфирът има твърдост 9 по скалата на Мое, което го прави почти толкова корав, колкото диаманта. Ако камъкът има нащърбен ръб с размер едва един милиметър, той може да бъде опасен като ножче за бръснене. А и после детето не може просто така да го повърне. Не. Камъкът трябва да премине през всичко. Гърло, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. И когато накрая излезе, миньорът трябва да го измъкне с пръсти от кървавите си фекалии, да го измие и да го занесе на пазара.

Там някой дебел китаец с часовникарска лупа на окото ще го огледа внимателно и ще даде на детето малко пари. Не много, защото продавачът е чисто и просто роб, но за един роб в мините и малко пари са много. Когато китайският брокер събере няколко такива камъчета, той ги разменя с тайландски наркопласьор срещу хероин. В Мианмар хероинът е за предпочитане пред всякаква валута. След това пласьорът на хероин скрива камъните в колата си и подкарва към Мае Сай — градче до границата с Тайланд и Лаос. Там продава сапфирите на куриер срещу още хероин, а куриерът ги мушва в чували с ориз и ги пренася през границата в Тайланд с колело или камион. От това по-лесно няма накъде. В Тайланд камъните се предлагат на легитимни търговци на бижута с обяснението, че са добити от местни тайландски или лаоски мини. И понеже са с ниско качество, лъжата минава. Търговците смесват нелегалните камъни с легални и ги продават по цени на едро на търговци на дребно по целия свят. Останалото е ясно. Цикълът се затваря.

Този маршрут обаче е за дребни мошеници. Големите играчи не си губят времето с някакви си там еднокаратови камъчета, бледи на цвят и мътни в сърцевината. Истинските пари са другаде, в пласирането на големи камъни от световна класа — от десет карата нагоре, без дефекти, с наситен син цвят и перфектна бистрота. Техният път започва по същия начин: миньор, китаец, хероин. След това обаче ги поемат сериозните контрабандни канали. Вместо да ходят до някой пограничен град като Мае Сай или Мае Хонг Сон, едрите контрабандисти изкупуват стоката на безценица в Манделей, укриват я в резервоара или в друга част на колите си и се отправят на няколкостотин километров преход до пристанищния град Рангун. Дявол да го вземе, ако пратката е достатъчно голяма, те дори не си дават труда да се крият! Просто товарят сапфирите на брониран конвой с въоръжена охрана, готова да застреля на място всеки, който задава излишни въпроси. След като камъните стигнат до Рангун, там се качват на малък рибарски кораб или друг непривличащ внимание съд и се изкарват в международни води. Тук, разбира се, е най-опасната част от маршрута. Контрабандистите трябва да преодолеят не само бирманската брегова охрана, която се слави със своята неподкупност, но също и да преплават над хиляда километра около вдадения навътре в морето връх на Малайзия, през гъмжащите от пирати териториални води на Тайланд и Виетнам, за да навлязат в бруленото от мусонни ветрове Южнокитайско море. На брега му се намира Хонконг — градът, където всичко може да се купи и продаде. Това е едно изпълнено с изненади и опасности пътуване, но ако съдът стигне благополучно до местоназначението си, дори шепа камъчета са в състояние да донесат на продавача си цяло състояние на международния пазар. Ако си падате по скъпоценни камъни, Хонконг е мястото за вас.

В Хонконг има повече бижутерийни магазини на квадратен километър от където и да било другаде по света. Сравнени с него, Ню Йорк и Антверпен са бедни братовчеди. Коулун е обетованата земя на лъскавите камъчета. Печалбите, които извличат тукашните бижутери, са просто вулгарно високи. Горна граница практически няма. В магазините се продават сапфири, сини като Тихия океан и прозрачни като стъкло. Могат да се видят необработени рубини с размер на мъжки тестис, сияйни като вечерна звезда. Ако това ви влече, можете да си купите часовник, обсипан с диаманти, или мобилен телефон с корпус от платина. Ценността на един камък се определя по четири критерия: шлифовка, бистрота, цвят и размер в карати. Ако се поразходите само пет минути по Кантон Роуд в Хонконг, ще видите всевъзможни комбинации на тези четири критерия, изложени на витрините. Една успешно приключила контрабандна експедиция може да превърне двайсетина хиляди първоначално инвестирани долара в многомилионна печалба. Сапфирите достигат стойност до петнайсет хиляди долара за карат, а един камък може да е петдесет или повече карата.

Читать дальше