Марк Хименес - Обвинена в убийство

— В кръвоносната й система имало ли е алкохол и кокаин в нощта на убийството?

— Да, имало е.

— В какви количества?

— Две цяло и два промила алкохол и четиристотин нанограма кокаин на милилитър.

— Какво означава това на достъпен език?

— Означава: много.

Лаптопът на Боби звънна. Той прочете съобщението от Карин и каза:

— Възразявам! Ако вещото лице наистина е експерт, нека обясни какво разбира под „много“.

— Възражението се отхвърля.

— Ами много значи доста много — каза докторът.

— Докторе, във встъплението си мистър Фени зададе въпрос на съдебните заседатели, а мистър Херин току-що зададе същия въпрос на детектив Уилсън: как е било възможно нормален човек като Ребека Фени да убие Трей Ролинс и после да заспи в кръвта му? Това наистина е доста объркващ въпрос. Вие имате ли експертно мнение, което да помогне на съдебните заседатели да си отговорят на него?

— Да, имам. С такива количества алкохол и кокаин в кръвта си тя е могла да го намушка и после да изпадне в безсъзнание в локвата кръв.

— Разбирам. А дали е останало нещо в съзнанието й от въпросната нощ?

— Едва ли. Останала е просто една голяма черна дупка.

— Значи тя може да е намушкала Трей Ролинс и да не помни нищо?

— Да. По всяка вероятност си спомня много малко от случилото се в нощта на убийството.

— Благодаря ви, доктор Холбрук. Защитата може да разпита вещото лице.

Боби се надигна от мястото си.

— Доктор Холбрук, вие сте професионално вещо лице, така ли е?

— Аз съм психиатър, който дава показания в съда.

— За което ви се плаща, нали така?

— Както на вас ви се плаща да защитавате клиентите си.

— Кой е вашият клиент, щатът Тексас или истината?

— Аз съм тук, за да изложа професионалното си становище.

— Срещу хонорар. Каква част от дохода ви е от даване на показания като вещо лице?

— Не съм сигурен.

— Направете предположение.

— Не мога да гадая.

— Е, добре, какви доходи имате през миналата година от психиатрично лечение на пациенти?

— Никакви.

— Аха, това е вече нещо. А имате ли други източници на доход, освен да давате показания като вещо лице?

— Не.

— Значи сто процента от доходите ви са от даване на показания?

— Да.

— Виждате ли, не беше толкова трудно! Колко пъти досега сте давали показания като вещо лице по углавно дело?

— Не съм сигурен.

— Повече от сто пъти или по-малко?

— Повече.

— И всеки път ви се плаща, нали?

— Да.

— Колко ще ви плати щатът Тексас за показанията, които ще дадете днес?

— Включително за прегледа на преписката по делото?

— Цялата сметка, която ще им представите.

— Десет хиляди долара.

Окръжният прокурор се изправи и каза:

— Обвинението призовава Роузи Гонзалес.

Роузи беше трийсет и две годишна неомъжена мексиканка със зелена карта. Говореше английски и посещаваше вечерни курсове за медицинска сестра. Откакто бе имигрирала преди две години, работеше като домашна помощница.

— Мис Гонзалес, вие ли чистехте къщата на Трей Ролинс? — попита окръжният прокурор.

— Да, аз.

— От колко време?

— От сутрин до обяд може би.

— Не, имам предвид откога работите за мистър Ролинс?

— Аха. Мисля… от една година.

— И колко често ходехте да чистите?

— Два пъти в седмица, в понеделник и четвъртък.

— А почистихте ли къщата на четвърти юни тази година, четвъртък?

— Да, почистих.

— В колко часа дойдохте на работа този ден?

— В осем може би.

— Сутринта?

— Да.

— И кога си тръгнахте?

— На обяд.

— Имаше ли други хора в къщата, докато вие бяхте там?

— Мистър Ролинс, но той излезе в девет. И мисис Фени, но тя излезе в десет.

— И видяхте ли ги повече до края на деня?

— Не, не видях ги повече.

— И какво правихте този ден?

— Прах дрехи, чистих с прахосмукачка, мих чинии, прозорци…

— Да поговорим за чиниите. Когато пристигнахте на работа, имаше ли чинии за миене?

— Да, в мивката и в миялната машина.

— А мръсни ножове имаше ли?

— Да.

Окръжният прокурор пристъпи към масата с веществените доказателства и взе ножа, с който бе извършено убийството.

— И този нож ли?

— Не, не този нож.

— А други ножове от същия комплект?

— Да, един.

— И какво направихте с него?

— Измих го.

— Как?

— С ръце.

— Използвахте ли гъба и сапун?

— Да, използвах.

— Изтъркахте ли острието?

— Да.

— А дръжката?

— Да.

— Винаги ли така миете ножовете, на ръка?