Джеймс Роллинс - Ключът

Друго доказателство за това размиване на границата между магьосничество и католицизъм е култът към св. Колумба, процъфтявал през Средните векове в Испания и най-вече в северната област Галисия, смятана за бастион на вещиците. Според легендата Колумба била вещица от девети век, която срещнала духа на Христос на пътя. Той й казал, че тя няма да влезе в рая, ако не приеме християнството, и тя се покръстила — но си останала вещица. Накрая станала мъченица и била обезглавена заради вярата си и била известна като „светица покровителка на вещиците“. И до днешен ден тя изпълнява тази роля и се застъпва за добрите вещици, като в същото време се бори срещу онези, които покваряват това изкуство за зли цели.

И сега може би времето е подходящо да запалим свещ на св. Колумба, защото ни предстои да навлезем в една нова епоха на вещерство.

Всяка достатъчно напреднала технология

е неразличима от магия .

Артър Кларк, 1962 г.,

цитат от есето му

„Опасностите на пророчеството —

провалът на въображението“

Да поговорим за края на човечеството — особено като имаме предвид, че скоро може би няма да имаме какво да кажем по въпроса. На хоризонта се задава голяма заплаха, която може да се осъществи в рамките на собствения ни живот. Световноизвестният физик Стивън Хокинг описа тази наближаваща криза като „най-лошото събитие в историята на цивилизацията“. Илон Мъск смята, че тя ще доведе до Трета световна война. Дори руският президент Владимир Путин заяви, че онзи, който контролира това събитие, ще контролира света.

Въпросното събитие е създаването на първия истински, подобен на човешкия изкуствен интелект (ИИ).

Този момент вече хвърля в ужас властимащите. През февруари 2018 г. на Срещата на върха в Дубай се проведе заседание при затворени врати, посветено на ИИ. На него участваха представители на IBM, Microsoft, Facebook и Amazon, както и официални лица от Европа, Русия, Сингапур, Австралия и Арабския свят. Общият консенсус беше, че самото ни съществуване е изложено на риск, а най-лошото заключение бе, че никакви регулации и международни спогодби не са в състояние да спрат неизбежния прогрес и появата на самоосъзнат ИИ. Евентуалните предпазни мерки бяха наречени „неефективни“, тъй като историята неведнъж е показвала, че всякакви забрани лесно могат да се заобиколят от компании и организации, действащи тайно в далечни краища на света.

Колко близо сме до появата на нова форма на разум на планетата ни? Различни форми на ИИ вече са намерили място в живота ни. Те действат в нашите компютри, в телефоните, дори в устройствата в домовете ни. Днес почти 70 % от всички покупки и продажби на Уолстрийт се осъществяват без човешка намеса и транзакциите се извършват за по-малко от три милисекунди. ИИ е станал толкова вездесъщ, че вече малцина го разпознават като такъв. И следващата стъпка в еволюцията на тази технология приближава бързо — моментът, когато компютърът ще демонстрира човешко ниво на интелект и самоосъзнаване. Неотдавна едно проучване установи, че 42 % от компютърните експерти смятат, че това ще се случи през сегашното десетилетие, като половината от тях твърдят, че ще станем свидетели на истински ИИ в рамките на следващите пет години.

Но защо това събитие се смята за такава криза? Защо го наричат „най-лошото събитие в историята на цивилизацията“? Защото първият човекоподобен разум няма да бъде бездеен, а тъкмо напротив — ще е много зает. Той много бързо — за седмици, дни, може би дори за часове — ще еволюира в непонятен за нас свръхразум, който ще ни превъзхожда многократно и едва ли ще се нуждае от нас. Когато това се случи, няма как да кажем дали този свръхразум ще бъде добронамерено божество, или студен, разрушителен демон.

Така или иначе, появата му предстои. И няма как той да бъде спрян. Някои дори смятат, че той вече е тук. И поради това трябва да направя едно последно предупреждение — в сърцевината на този роман е скрито проклятие. С простото прочитане на тази книга можете да обречете самите себе си.

Затова ви моля да продължите на собствена отговорност.

Вещерът коленичи върху мръсната слама зад железните решетки и се замоли на Бог.

Инквизиторът Алонсо де Саласар Фриас наблюдаваше необичайната гледка. Едва различаваше фигурата. Килията беше тъмна, осветена единствено от трептящите пламъци, издигащи се от близкия селски площад. През същия тесен прозорец достигаше миризмата на изгоряло месо и правеше компания на мъртвешкото танцуващо сияние по каменните стени.