Стив Кавана - Фантом

— Разбира се, ще помогнем с каквото можем. Казвам се Алейн. Аз съм един от мениджърите на клиенти. Какво ви трябва?

Доул намери фотокопие на банковото извлечение и прочете номера на сметката, кода и личната информация.

— В тази сметка има много пари. Трябва да разбера как са се озовали там. Освен това съществува вероятност те вече да са изтеглени от нея. Имам основания да смятам, че притежателят на сметката е мъртъв, затова трябва да бъдем незабавно осведомени дори ако един цент от тези пари бъде трансфериран другаде. Нищо не бива да излиза от сметката без предварително разрешение от моя страна.

— Трябва ми съдебна заповед с юрисдикция тук — отговори господин Алейн.

— Ще ви я изпратим по имейла веднага щом ми дадете адреса — каза Доул.

— Опасявам се, че не работим по имейл. В банката ни няма безжична интернет връзка, защото рискът за сигурността е прекалено голям. За спешните случаи разполагаме с факс.

На Доул му се прииска да работи в Първа национална банка на Големия Кайман — без имейл и безжичен интернет, само най-проста техника, с която и той обичаше да работи.

— Добре, ще го изпратим по факс. Заповедта е от щатски съдия, но от консулството ме увериха, че взаимно зачитаме законите си.

— Естествено. Сигурността е главният ни приоритет — отговори банковият служител и приключи разговора.

Доул се обади на Сю и ѝ поръча да изпрати пълномощно до банката. Продиктува писмото по телефона, продиктува и заповед и нареди на Сю да си уговори среща със съдия Каплан, който да я подпише.

— Прочете ли доклада ми? — попита Сю.

— Не, още не — каза той и разтри чело. — Нещо важно ли е, което според теб трябва да знам?

— Не съм си правила труда да напечатам бележките си, за да ме разпитваш по телефона. На рецепцията съм, ако искаш да говориш с мен. Нали помниш къде е, Ейбрахам? — попита тя и затвори.

— Мамка му — изруга Доул.

— Кафе? — попита Блох.

Гласът ѝ го стресна. През повечето време Блох беше толкова мълчалива, че той забравяше за присъствието ѝ.

— Ами да. Всъщност сам ще си налея. Ти занеси дрехите и банковото извлечение в криминалистичната лаборатория в Бей Сити. Твърде дълго ги задържахме.

Когато Доул се изправи, коляното му напомни, че е на петдесет и пет и не е в най-добрата си форма, за да води сериозно разследване.

Кафе машината в модерно оборудваната кухня му изля едно еспресо в дизайнерска стъклена чаша, която Доул подаде на Блох. Тя я пресипа в термочаша с капак и излезе. Доул приготви още две кафета и ги сипа в порцеланова чаша с емблемата на шерифството в Порт Лоунли. Върна се в кабинета си, настани се на стола и започна да чете купчината доклади върху бюрото си, докато Сю печаташе съдебната заповед.

Два часа по-късно беше успял съществено да намали купчината и прескочи няколко доклада, за да стигне до този на Сю. Беше подвързан със спирала, състоеше се от десетина страници гъсто напечатан текст и имаше тъмночервени корици. Блох се върна и се запъти право към кафе машината. Носеше нещо в кутия от стиропор. Доул отгърна доклада на Сю и се зачете. В края на пета страница се разсея. Свали очилата си, които увиснаха върху гърдите му на евтината си златиста верижка.

Изправи се. Заобиколи бюрото и излезе от кабинета си.

Блох беше отворила лаптоп върху бюрото си. Сигурно беше на Пол Купър. Изглежда, компютърните специалисти бяха разбили паролата му и Блох вече имаше достъп. Тя беше свързала друг лаптоп с този на Купър и стоеше права с ръце на хълбоците си, вперила поглед в екрана. Столът ѝ беше на три метра зад нея, все едно се беше изправила рязко и той се беше плъзнал назад на колелцата си.

— Мисля, че трябва да видиш това — каза тя.

— Какво е?

— Още неща за Джей О. Льобо.

Доул придърпа стол към бюрото ѝ и се настани така, че да вижда екрана.

Блох обясни, че е намерила няколко хиляди изображения. Отначало Доул не разбираше как така толкова много изображения са съхранени в компютъра, докато тя не му обясни, че щом някой образ се появи на екрана, той бива копиран и запазен на харддиска. Като призрак. Образът остава там за вечни времена, дори ако човекът, който работи с компютъра, не го е копирал съзнателно.

Блох обясни, че с помощта на програма на Министерството на правосъдието е успяла да извлече изображенията. След това ги беше групирала умалени, за да може наведнъж да вижда петдесет на екрана. Веднага се забелязваше, че повечето са най-обикновени изображения от новинарски или информационни сайтове.