Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

— Какво намекваш? — попита Елза. — Че съм знаела нещо ли? Да не би да казваш, че съм била съучастник? Ще ме арестуваш ли? Ще ме тикнеш в затвора ли? Как можеш да се държиш така?

Тя възмутено погледна Ерлендур.

— Успокой се! — каза той. — Заедно с големия скелет намерихме скелет на дете. Знаем, че годеницата на Бенямин е била бременна. Напълно естествено е да помислим, че това е тя. Нищо не намекваме. Просто се опитваме да разнищим случая. Ти ни беше от изключителна помощ и ние оценяваме това. Не всички биха направили това, което ти направи за нас. И все пак подозрението пада най-вече върху твоя вуйчо Бенямин сега, когато извадихме костите от земята.

Елза все още гледаше втренчено Ерлендур, като че бе някакво чуждо тяло в стаята ѝ. След малко сякаш се поуспокои. Погледна Сигурдур Оли, после отново Ерлендур и седна на стола си.

— Това е недоразумение — каза тя. — И вие щяхте да го знаете, ако познавахте Бенямин като мен. Той не би могъл да направи зло дори на муха. Никога.

— Той е разбрал, че годеницата му е бременна — каза Сигурдур Оли. — Имали са намерение да се оженят. Със сигурност е бил много влюбен в нея. Бъдещето му се е градяло върху тази любов, върху семейството, което е искал да създаде, върху търговията и положението му в едно снобско общество. Направо е получил удар, когато е разбрал. Не знаем докъде може да е стигнал. Трупът ѝ никога не е бил намерен. Била се хвърлила в морето. Изчезнала безследно. Може да се окаже, че сме я намерили.

— Казала си на Сигурдур Оли, че Бенямин не е знаел кой е бащата на детето на неговата годеница — предпазливо каза Ерлендур.

Май бяха избързали с този разговор, помисли си и запроклина съдебния лекар в Испания. Може би трябваше да поизчакат с това посещение, да изчакат потвърждението.

— Така е — отвърна Елза. — Той не знаеше кой е бащата.

— Но ние разбрахме, че майката на Солвейх го е посетила по-късно и му е разказала как са стояли нещата. След като всичко вече се било случило. След като Солвейх изчезнала.

Лицето на Елза се изопна от учудване.

— Не знаех — рече тя. — Кога е било това?

— По-късно — отговори Ерлендур. — Не знаем със сигурност. Солвейх не е казала кой е бащата. По някакви причини си е замълчала. Не е разказала на Бенямин какво се е случило. Развалила годежа и не съобщила името на бащата на детето. Може би за да предпази собственото си семейство. Репутацията на баща си.

— Какво искаш да кажеш с „репутацията на баща си“?

— Племенникът му изнасилил Солвейх, когато била на гости у тях във Фльоут.

Елза се отпусна в стола си и неволно вдигна ръка към устата си.

— Не мога да повярвам! — изпъшка тя.

В другия край на града по същото време Елинборг разказваше на Баура за намереното в гроба и че най-вероятната версия била, че скелетът е на Солвейх, годеницата на Бенямин. Че търговецът може би я е положил там. Полицията знаела само, подчерта Елинборг, че от онези, които са я познавали, той е бил последният, видял я жива, и че върху скелета от каменистото поле открили скелет на дете. Всички по-нататъшни анализи на костите щели тепърва да се извършват.

Баура слушаше невъзмутимо. Както и преди, тя беше сама сред разкоша на голямата си къща. Не реагира по никакъв начин. После каза:

— Баща ни е искал тя да направи аборт. Майка ни искала да я изпратят в чужбина, където да роди, да остави някъде детето, след това да се върне, сякаш нищо не се е случило, и да се омъжи за Бенямин. Била готова да я придружи. Двамата обсъждали възможностите помежду си и един ден извикали Солвейх да говорят с нея.

Баура се изправи.

— Мама ми разказа това по-късно.

Тя се приближи до голям дъбов шкаф, извади от едно чекмедже малка бяла кърпичка и я поднесе към устата си.

— Предложили ѝ само тези две възможности. Третата, да роди детето, което да стане част от семейството ни, не била обсъждана. Солвейх се опитала да говори с тях за това, но и татко, и мама не искали и да чуят за подобен вариант. Не искали детето да се ражда. Не искали изобщо да го знаят. Искали са само да го умъртвят или да го дадат някому. Нищо друго.

— А Солвейх?

— Не знам — каза Баура. — Горката тя, нямам представа. Мисля все пак, че искаше да роди детето, не приемаше друг вариант. Тя самата беше дете. Не беше повече от дете.

Ерлендур погледна Елза.

— Би ли могъл Бенямин да възприеме това като предателство? — попита той. — Ако Солвейх е отказвала да назове бащата на детето?