Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

— Преди малко говорих със Скарпхедин и той каза, че си спомня за някаква база там, южно от Гравархолт, през войната. Където сега е игрището за голф.

— База ли?

— Английска или американска база. Военна база. Казармени бараки. Не си спомни как се е казвала. Трябва да провериш и това също. Виж дали англичаните са докладвали за изчезнали хора от базата. Или американците, които са ги заместили [31] В началото на 40-те години под натиска на Великобритания и САЩ в Исландия се установява военна база, за да се пресече надмощието на Хитлер в Атлантика и да се осигури бъдещото отваряне на Втория фронт от страна на Съюзниците в Нормандия. В Исландия са били прехвърлени първоначално 60 000 английски войници, които са били повече от цялото годно мъжко население в Исландия. Този период е известен под името „Положението“, когато са въведени изключително сурови полицейски правила за поведението на жените, срещащи се с военните. Независимо от това исландките са питаели огромен интерес към чужденците и в този период е имало бум на извънбрачни деца. След около година в Исландия англичаните са заменени от американски войски. Това обаче е и времето, когато исландците започват да печелят пари, обслужвайки военните от Великобритания и САЩ, и много хора смятат, че именно войната е извадила страната от бедността. .

— Англичани? Американци? През войната? Чакай, къде да търся това нещо? — попита Елинборг смаяно. — Кога американците са заместили англичаните?

— През четиресет и първа година. Може да е било някаква продоволствена база, поне така мисли Скарпхедин. А след това идва и въпросът за летните вили по каменистото поле там наоколо. Дали не е докладвано изчезване на човек във връзка с тях, пък било то и само някакви слухове или подозрения. Трябва да говорим с хората, които живеят в съседство.

— Твърде много работа заради едни стари кокали — каза Елинборг кисело и ритна камъчетата в прахта край изкопа. — Ти с какво се занимаваш? — попита тя така, сякаш го обвиняваше в нещо.

— С нищо приятно — отвърна Ерлендур и прекъсна разговора.

Ерлендур влезе отново в интензивното отделение, облечен в тънък зелен хартиен халат и с предпазна маска на устата. Ева Линд лежеше в голямо легло в една от стаите. Към нея бяха прикачени всякакви уреди и апарати, каквито Ерлендур не беше виждал и нямаше и най-малка представа за какво служат. На устата и носа ѝ имаше кислородна маска. Той стоеше до леглото при таблата откъм краката и гледаше дъщеря си. Тя все още беше в безсъзнание. Върху лицето ѝ бе изписан покой, какъвто Ерлендур не бе виждал преди. Някакво непознато му спокойствие. Така както лежеше, чертите на лицето ѝ бяха станали като че ли по-отчетливи, веждите ѝ — по-извити, скулите ѝ опъваха кожата, а очите сякаш бяха потънали в очните кухини.

Ерлендур позвъни на „спешна помощ“, когато не успя да свести дъщеря си там, пред стария родилен дом. Напипа слаб пулс и я покри с палтото си. Опита всичко, което можеше, за да ѝ помогне, но не посмя да я помести. Още преди напълно да осъзнае случващото се, пристигна същата линейка, която бе дошла и на „Тригвагата“, със същия лекар. Ева Линд внимателно бе положена на носилка и вкарана в колата. После линейката с пълна скорост измина късото разстояние до болницата.

Веднага подложиха Ева Линд на операция, която продължи почти цялата нощ. Ерлендур крачеше из малката чакалня до операционната и се чудеше дали да не позвъни на Халдора. Не му се искаше да ѝ се обажда. Накрая намери решение, разбуди Синдри Снайр и му разказа за сестра му. Помоли го да се свърже с Халдора, за да може тя да дойде в болницата. Разговорът им не продължи дълго. Синдри нямаше да се прибира в града скоро, а да пътува заради Ева Линд не виждаше причина. Връзката прекъсна.

Ерлендур стоеше под табелка, на която пишеше, че пушенето е строго забранено, и пушеше цигара от цигара. Докато един лекар от операционната не мина покрай него и буквално го заля с укори, че нарушава забраната. Мобилният му иззвъня в мига, когато докторът отмина. Беше Синдри със съобщение от Халдора — на Ерлендур щяло да му се отрази добре да постои един път и той на пост.

Призори лекарят, извършил операцията на Ева Линд, дойде да поговори с Ерлендур. Положението не беше добро. Не бяха успели да спасят бебето, а и животът на самата Ева беше в опасност.

— Състоянието ѝ е много тежко — каза лекарят, висок, фино сложен мъж около четиресетте.

— Да — отвърна Ерлендур.