Николя Бёгле: Пациент 488

Бе любопитен да разбере повече неща за нея и си науми, че трябва да я накара да реагира.

— Я ми кажете, нали Янгер се намира в "Гаустад" [4] Най-старата държавна психиатрична болница в Норвегия, основана през 1855 г. От 1996 г. е част от Университетската болница "Акер". — Бел. прев. ? Сигурно ще му е забавно да ви види…

Това бе една от причините, поради които Сара не искаше да отиде там. Още по-малко искаше да води разговор на тази тема.

Съдебният лекар я наблюдава известно време, напълно неспособен да разбере дали мисли за нещо друго, или просто го пренебрегва.

Само че Тобиас не бе от хората, които се обезкуражават лесно.

— Е, не съм имал случай да ви го кажа, но ви поздравявам за начина, по който приклещихте оня психопат миналата година. Много хитро от ваша страна да направите връзка между следите от почистващи препарати по телата на жертвите и присъствието на онази линейка на местата няколко минути преди всяко отвличане. Сигурно сте стигнали до този извод след четене и препрочитане на свидетелските показания, защото, поне така си мисля, това е първото нещо, което са споменали свидетелите.

Сара нямаше желание да отговаря. Защото линейката се появи в докладите едва след като тя бе разпитала отново свидетелите и бе прекарала часове наред да сравнява съвпаденията, дори и най-незначителните. Като например тази линейка, за която свидетелите споменаваха бегло — като далечен декор, без никога да наблягат върху присъствието ѝ.

— Да не говорим и за намесата ви в деня на ареста. Знам, че не малко агенти още не са били дошли на себе си, когато сте решили да влезете първа, и сте успели да обезвредите Янгер толкова бързо. Мисля, че опитът ви във FSK [5] Forsvarets Spesialkommando (от норв.) — специални части към Министерството на отбраната на Норвегия, създадени през 1982 г. заради повишен риск от терористични атаки. Днес специалните части участват както в национални, така и в международни операции. — Бел. прев. е бил от полза.

— Интересува ме само какво ще заварим там тази сутрин.

За първи път гласът на Сара отекна в затвореното пространство. Тобиас Лоустур, който не очакваше това, подскочи и се засрами. Затова помълча известно време. Сара не обичаше да говори за работата си в специалните служби. Да, техните отряди бяха най-добре подготвени и екипирани в сравнение с останалите, но все пак недостатъчно, за да противодействат адекватно на терористичните действия. Пъкленото дело на Андерш Брайвик [6] През 2011 г. масовият убиец Андерш Брайвик осъществява две нападения — в Осло и на остров Ютьоя, — причинявайки смъртта на 77 души. През август 2012 г. норвежкият съд му дава 21 години затвор с клаузата, че при изтичането на срока на присъдата, тя автоматично ще бъде удължена на доживотна. — Бел. прев. бе трагична илюстрация на този факт. Тридесетминутното им закъснение на остров Ютьоя бе причинено от проблем с мотора. Според Сара и доста нейни колеги от онова време това бе конкретната причина за смъртта на тридесет младежи от общо седемдесетте и седем жертви.

След тази случка — според нея провал, който не можеше да се признае — тя бе напуснала отдела и бе отишла да работи в националната полиция като инспектор. Надяваше се, че с аналитичните си способности и прозорливостта си в края на краищата щеше да спаси повече животи, отколкото при зле планираните в последната минута акции на специалните служби.

Излязоха от национално шосе "Ринг 3", което имаше по две платна в, посока, и поеха по селски път, който криволичеше покрай огъващи се под снега ели. Сара включи режима 4 х 4 на колата и пусна ксеноновите светлини против мъгла. Снежинките бяха изчезнали, за да отстъпят място на гъста мъгла. Пътят се виждаше едва-едва, термометърът показваше 3 градуса, а скрежът рисуваше кристални цветя върху предното стъкло.

Съдебният лекар погледна през прозореца.

— Произшествията на подобни места не са чести — отбеляза той.

Сара прибра кичур коса зад ухото си и якето ѝ изшумоли.

Тобиас разтърка врата си, докато оглеждаше внимателно пейзажа.

Колата се движеше в гориста и почти необитаема зона. Между дърветата се мернаха няколко ваканционни бунгала. Пътят се раздели на две и Сара пое по отсечката, която лъкатушеше сред гората. Светлината от фаровете едва-едва пробиваше мъглата и колата постоянно се блъскаше в преспите, които на височина стигаха до средата ѝ. От време на време се очертаваха клоните на някое дърво, които приличаха на кокалести пръсти, покрити със сняг. Чуваше се единствено скърцането на гумите върху леда. После изведнъж на светлината на фаровете се очерта масивен силует, който проби мъглата и се приближи към тях.