Николя Бёгле - Пациент 488

— Проблем ли има? — попита Кристофър.

— Не, нищо, което да не мога да уредя, не се тревожи.

На вратата ги посрещна стюардеса, която им каза, че могат да седнат където искат. Кристофър се настани на една седалка, като търкаше очите си. Искаше му се да вярва, че това наистина е последният етап на пътуването им, че скоро ще прегърне Симон и цялата драма ще приключи. Само че все още имаше хиляди неизвестни в тази история. Кристофър се опита да диша дълбоко, но си поемаше въздух на пресекулки. Той се отпусна върху облегалката и прокара ръце през лицето си.

— На колко часа полет от Лондон е Минеаполис?

— Девет часа, а после ще пътуваме три часа и половина с кола до мината.

Сара сложи ръката си върху ръката на Кристофър, за да го успокои.

— Ами после какво ще правим? Сигурни ли сме, че ще открием Дейвисбъри? А дори да го открием, дали той ще ни каже всичко — просто така, само от любезност?! Сара, и ти като мен знаеш, че всичко това няма никакъв смисъл!

Моторите на самолета забучаха. Машината се придвижи към пистата за излитане и скоро се понесе във въздуха.

— Ето какво намерих тази сутрин — каза Сара, когато самолетът зае хоризонтално положение и тръгна по курса си. — Дейвисбъри е индустриалец — милионер в медицинския бранш. А също така и яростен защитник на католицизма. Също и един от дарителите на прозелитския [51] Прозелитизъм — религиозно течение, което се стреми да привлече към себе си предани последователи извън паството си — новообръщенци. Типичен пример за него е ранното християнство. — Бел. прев. университет "Либърти".

— Добре де, ами въпросната мина?

— На практика мината в Судан е изоставена, но през последните двадесетина години някои от галериите ѝ са частично възстановени и там се е установил център за проучвания.

— Тоест?

— Има подземна лаборатория или, с други думи — експериментален изследователски център, занимаващ се с физиката на частиците и с астрономия.

Кристофър затвори очи. Къде ли щеше да ги отведе това ново откритие?

— Ще мисля по-късно какво ще рече това… Сега ми кажи какво ще правим, за да стигнем до този експериментален център, който сигурно струва милиарди и до който достъпът вероятно е силно ограничен.

— Мината е паметник на американското историческо наследство. А това означава, че може да бъде посетена.

— Е, най-сетне една добра новина.

— Ако не закъснеем, като включвам във времето и евентуалните закъснения и на двата полета, ще бъдем там след… двадесет и три часа. А после ще трябва да търсим начин възможно най-бързо да влезем в лабораторията — като се надяваме, че Дейвисбъри ще е там, и да го накараме да говори… Ако искаме да хванем първия обратен самолет, имаме не повече от два часа, за да свършим всичко това.

Сара срещна погледа на Кристофър. И двамата преценяваха, че шансовете им за успех са минимални. Но ръцете им не се разделиха.

"Всички религии ни обещават живот на душата след смъртта. Било то чрез прераждане според хиндуизма, изпадане в нирвана според идеологията на будизма, отиване в рая в догмата на християнството или исляма, завръщане на душата в мумифицираното тяло в представите на египтяните. Дълго и търпеливо изучавах тибетските, египетските и християнските книги на мъртвите. Всички те мъдро ни съветват да умрем достойно и всички ни уверяват, че душата ни ще надживее тялото. Текстовете са написани между 2000-та година преди Христа и 14-и век след Христа. Всички религии старателно описват, при това със смущаваща точност, какво става след кончината ни."

Марк Дейвисбъри вдигна глава, отпи глътка кафе и разтри челото си. През нощта бе мислил твърде много и не си бе починал. Струваше му се, че речта, която бе започнал да пише предишната вечер и която се канеше да произнесе пред изследователския си екип по повод пускането на новия модул, не бе на висотата на събитието.

Обърна поглед към черно-бялата снимка пред себе си. На нея той бе заедно с Натаниел Евънс. Двамата мъже гледаха към обектива с горд вид, почти предизвикателно, а зад тях се виждаше входът на постройката на остров Възнесение. Същия ден бяха научили за незабавното затваряне на всички центрове от програма "МК-Ultra" и единодушно бяха решили да продължат невероятните си изследвания въпреки волята на властите. Единият щеше да осигури финансовата и политическата подкрепа, за да настанят тайно двете най-обещаващи опитни зайчета в европейски болници, а другият щеше да подсигури надзора от разстояние на експериментите върху старите и новите субекти. Предвид статута му на директор по научните изследвания към ЦРУ и чрез фондацията "Форд" Марк Дейвисбъри бе успял да активизира контактите си с Норвегия, където първият субект 488 бе настанен в клиниката "Гаустад" с подкрепата на министъра на отбраната навремето. Вторият пациент бе пренесен в психиатрична болница във Франция, благодарение на френското разузнаване, с което Дейвисбъри бе в близки отношения, откакто им бе помогнал да разкрият промъкнала се в редовете им къртица. Договорът между Евънс и Дейвисбъри бе осигурил сътрудничество, продължило повече от тридесет години — толкова ефикасно и плодотворно, че бе дало възможност да започнат втората и последна фаза от операцията им.