Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Естествено — кимна тя. — Но и ти си даваш сметка, че само аз мога да ти предложа нещо повече — както го направих тази сутрин. Именно затова още разговаряш с мен, вместо вече да си отпрашил с чисто новия си автомобил.

Беше права. За да изпълни предписанията на Андрю Джаксън, той се нуждаеше от няколко специфични неща, които нямаше нито време, нито възможност да си набави сам.

— Искам чист паспорт.

— За къде си решил да пътуваш?

Уайът знаеше, че едва ли ще успее да се скрие от тази жена. Затова й разказа за Поу Айланд, Нова Скотия.

— Имай предвид, че само ти и аз знаем за него — добави той. — От което следва, че само ти и аз можем да го споделим с трети лица.

— Това ли е начинът ти да ме държиш в правия път?

— Ако там се появи още някой, моментално ще изгоря всичко, до което успея да се добера — сухо отвърна той. — А ти и Общността можете да вървите по дяволите.

— Аха, може би това е начинът да покажеш, че си по-добър от мен — кимна тя.

— Просто е моят начин и нищо повече — отвърна той.

— Толкова те харесвам, Джонатан — дари го с разбираща усмивка Карбонел. — Винаги знаеш какво искаш. Добре, съгласна съм. Ще го направим по твоя начин.

Касиопея надникна над рамото на Котън, който продължаваше да подрежда дисковете. Разговорът с Едуин Дейвис остана недовършен, но засега трябваше да почака. Както и първоначалната нагласа за един романтичен уикенд, с която беше долетяла в Ню Йорк. Защото изведнъж беше попаднала в „лепкава дупка“, както обичаше да се изразява баща й — голям почитател на крикета и основен спонсор на няколко испански отбора. Спортът беше голямата страст на баща й, но за съжаление тя не я наследи. В конкретния случай обаче наистина ставаше въпрос за „лепкава дупка“. Събитията се променяха точно толкова неочаквано, колкото отскачащата от калния или замръзнал терен топка за крикет. Куп тайни, накърнено его и различни характери. Плюс факта, че двама от играчите бяха сред най-известните хора на планетата.

Котън приключи с подреждането.

— На тези дискове липсват петте символа от посланието на Джаксън — отбеляза той. — Може би са част от нещо друго. — Притисна с пръсти двайсет и шестте диска и ги завъртя едновременно. — Я да видим какво ще се получи… Ето го!

Касиопея насочи вниманието си към черните букви, които бяха образували някакви думи без разстояния помежду им.

PAWISLANDMAHONEBAYDOMINION

— Ще ни трябва компютър — обяви Малоун.

Кураторката кимна и ги поведе към офиса до изложбената зала. Касиопея се настани зад клавиатурата и набра текста.

PAW ISLAND, MAHONE BAY

(ПОУ АЙЛАНД, МАХОУН БЕЙ)

Екранът се изпълни с различни сайтове.

Координатите на Махоун Бей се оказаха 44,30 градуса северна ширина и 64,15 градуса западна дължина, съвсем близо до бреговете на Нова Скотия. Един впечатляващ с размерите си залив, който се отваряше към Атлантическия океан. Името му произлизаше от френската дума mahonne , с която наричали лодките на местните жители. Във водите му бяха разпръснати близо 400 острова, най-известният от които беше Оук Айланд. Преди повече от двеста години островът имал притегателна сила за иманярите, които бяха надупчили скалите му в напразни опити да открият злато. Поу Айланд беше разположен южно от Оук. Единствената му забележителност беше стара, отдавна изоставена британска крепост.

— Личи си, че Джаксън е направил изключително внимателен избор — отбеляза Малоун. — Мястото е особено подходящо, защото е накрай света. Районът е бил царство на пиратите, най-вече през осемнайсети век. — Той се обърна към Дейвис и добави: — Аз отивам там.

— Съгласен съм — кимна началникът на президентската канцелария. — Това е най-доброто, което можем да направим за Стефани. А и липсващите страници ни трябват.

Касиопея усети какво ще поиска от нея Котън.

— Аз ще се погрижа за онези, които подслушват телефоните — обади се тя. — Ще захраним Хейл с каквото пожелаем.

— Направи го — кимна той. — Уайът разполага с колелото и вероятно също ще потегли на север.

— Ще открия Стефани — увери го тя.

Малоун се обърна към кураторката на музея.

— Споменахте, че вие сте направили този дубликат. Кой друг знае за неговото съществуване?

— Само аз и производителят — отвърна жената. — Не бях казала дори на управителя, който научи за него едва преди няколко минути — горе в имението. Просто ми се струваше, че не е толкова важно.

Но Касиопея веднага оцени важността на новината.