Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Нокс накратко разказа в какво се състои провинението на обвиняемия. Бракът му не вървял и той се сближил с друга жена, която забременяла от него. Предложил й пари за аборт, но тя отказала и го заплашила, че ако не осигури издръжка за нея и бъдещото им дете, ще разкаже всичко на съпругата му.

— НРА му предложила пари срещу информация и той приел — приключи Нокс.

— А ти откъде знаеш това? — попита един от присъстващите.

— От човека, който е сключил сделката и когото аз ликвидирах — обърна се да го погледне Нокс. — Казва се Скот Парът, агент на НРА.

Обвиняемият продължаваше да мълчи.

— Разговарях надълго и нашироко с този Парът — добави Нокс. — Той открито злорадстваше, че знае всичко за нас. Благодарение на неговата информация беше провалено днешното покушение срещу президента Даниълс. Той знаеше всичко, което предстоеше да се случи — къде и кога. Моето убийство също фигурираше в плановете му и това беше причината да говори толкова открито пред мен. За щастие тези планове се провалиха.

Хейл заби мрачен поглед в лицето на обвиняемия.

— Ти ли ни продаде?

Мъжът изведнъж се обърна и хукна към вратата. Двама от присъстващите го пресрещнаха и го повалиха на пода.

— Достатъчно ли чухте и видяхте? — попита Нокс, обръщайки се към целия екипаж.

Всички кимнаха.

— Присъдата е виновен! — извика един от тях.

— Има ли „против“? — попита Нокс.

Мълчание.

— Не е вярно! — изкрещя обвиняемият, продължавайки да се бори с мъжете, които го държаха. — Няма капка истина в неговите думи!

Хейл знаеше наизуст тази част от устава: Боцманът след съгласието на мнозинството има пълното право да определи наказанието на всеки, който предава екипажа или дезертира от битката.

— Доведете го тук! — заповяда той.

Мъжът беше изправен на крака.

Мръсникът го беше поставил в изключително неблагоприятна позиция пред Андреа Карбонел. Нищо чудно, че тя бе демонстрирала такава самоувереност. Просто бе знаела всичко. А това поставяше под заплаха бъдещите му планове. Смъртта на предателя трябва да бъде мъчителна, за назидание на всички останали. Нокс измъкна пистолета си.

— Хей, какво правиш?

— Мисля да изпълня присъдата.

Лицето на осъдения се разкриви от ужас и той с нова сила започна да се бори с мъжете, които го държаха.

— Тя може да бъде изпълнена само след съгласието на мнозинството — напомни му Хейл. — Нека го чуем.

Веднага забеляза облекчението, което се изписа по лицата на хората.

— Както кажеш ти, капитане — извика един от тях, явно доволен, че не е на мястото на жертвата.

Обикновено капитанът не правеше забележки на боцмана пред останалите членове на екипажа, но сега ситуацията беше извънредна, като на война. А при извънредни ситуации думата на капитана е закон.

— Предателят ще бъде екзекутиран в седем нула-нула сутринта в присъствието на целия екипаж — обяви решението си той.

3:14 ч. сутринта

Касиопея напусна квартала на Шърли Кейзър, отби на безлюдния паркинг пред някакъв затворен мол и позвъни в Белия дом.

— Едва ли ще ти хареса онова, което ще чуеш — предупреди тя Едуин Дейвис.

Разказа му всичко, с изключение на последния въпрос, който беше обсъдила с приятелката на Първата дама.

— Тук има потенциал — заяви в заключение тя. — Може би ще успеем да изкараме Хейл на светло, но трябва да пипаме внимателно.

— Разбирам.

Имаха и други теми за обсъждане, но тя беше твърде уморена.

— Сега мисля да се наспя. Ще поговорим утре сутринта.

Отговорът на Дейвис дойде със секунда закъснение.

— Ще те чакам — рече той.

Тя прекъсна линията и понечи да запали мотоциклета, но в същия миг телефонът й отново иззвъня. Погледна дисплея. Беше Котън. Най-после.

— Какво стана?

— Поредната нощ на забавления. Искам Сикрет Сървис да провери един регистрационен номер, въпреки че вече се досещам на кого принадлежи колата.

После й разказа за развоя на събитията в Мериленд.

— Все пак имам и добра новина — добави той.

Слава богу, мълчаливо кимна тя.

— Шифърът действително е разкрит. Вече знам съдържанието на посланието на Андрю Джаксън до Общността.

— Къде си? — попита тя.

— В Ричмънд. Един много хубав хотел, казва се „Джеферсън“.

— Аз съм във Фредериксбърг. Близо ли е?

— На около час път.

— Идвам при теб.

По време на предварителните проучвания на държавния архив успях да открия част от кореспонденцията между Томас Джеферсън и професора по математика в университета на Пенсилвания Робърт Патерсън, водена през декември 1801 г. По това време Джеферсън вече бил президент на Съединените щати. И двамата членували в Американското философско дружество, което насърчавало изследванията в областта на хуманитарните науки. Запалени на тема шифри и кодове, те редовно си разменяли информация по тези въпроси. Патерсън пише: „Векове наред държавниците и философите проявяват интерес към изкуството на секретните послания“, след което добавя: „Но шифрите далеч не са съвършени“. По-нататък дава определение от четири точки за перфектния шифър: 1) да бъде използваем на всички езици; 2) да бъде лесен за запомняне; 3) да бъде лесен за четене и писане и 4) да бъде абсолютно недостъпен за всички, които не притежават ключ или код за дешифриране.