Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Остави думите да увиснат във въздуха и внимателно огледа лицата срещу себе си. Очите му се местеха от едно на друго, без да спират нито за миг. Театърът беше предназначен само за един зрител: Куентин Хейл. Ако успееше да убеди него, останалото бе без значение.

Моментът за решителния удар настъпи.

После щеше да мисли как да отстрани Стефани Нел.

Малоун напусна сградата и огледа обгорената кола. Тялото зад волана продължаваше да гори. Регистрационната табела беше почерняла, но цифрите и буквите все още можеха да се разчетат и той ги вкара на сигурно място в невероятната си памет.

Заобиколи сградата и излезе на големия паркинг. Колата, която му бяха дали, все още беше там. Задното стъкло липсваше, както и повечето от страничните. Ламарината беше надупчена от куршуми. Но гумите бяха здрави, а на асфалта липсваше характерното петно от изтекло гориво. Чист късмет, рече си той. Скоро широката площадка щеше да бъде задръстена от патрулки с включени синьо-червени светлини, а полицията щеше да е навсякъде. Вятърът свиреше в клоните на дърветата и сякаш го подканяше да се маха. Вдигна глава към небето. Дъждовните облаци бързо се разкъсваха и между тях надничаха звездите.

Беше време за тръгване.

Касиопея седеше в дневната на Шърли Кейзър. Тя много приличаше на просторния хол на къщата в Барселона, която беше наследила от родителите си. Макар и милиардери, те бяха водили скромен и затворен живот, отдадени един на друг, на любимото си дете и на фамилния бизнес. Никога не ги беше чувала да се карат, имената им не се свързваха и с никакви обществени скандали. Бяха водили примерен живот и починаха бързо един след друг, преди да навършат осемдесет. А тя, единствената им дъщеря, машинално беше започнала да търси човек, когото да дари със същата всеотдайност. И може би го беше намерила в лицето на Котън Малоун.

В момента вниманието й беше ангажирано от жената срещу нея, която за разлика от родителите й криеше твърде много тайни. Една от които беше свързана със 135 телефонни разговора, проведени с един и същ човек.

— С Куентин Хейл сме любовници — промълви Кейзър.

— Откога?

— Приблизително от година, но с чести прекъсвания.

Оказа се, че Хейл е женен, с три големи деца. Но повече от десетилетие бил разделен със съпругата си. Тя живеела в Англия, а той — в Северна Каролина. Запознали се на някакъв прием и веднага се харесали.

— Той държеше връзката ни да остане в тайна — продължи Кейзър. — Дълго време бях сигурна, че иска да запази моята репутация, но сега виждам, че е ставало въпрос за нещо съвсем друго.

Касиопея кимна в знак на съгласие.

— По всичко личи, че благодарение на глупостта си съм се забъркала в нещо гадно — въздъхна Кейзър.

Това също беше очевидно.

— Нямам деца, защото… Защото съпругът ми не можеше. Този факт никога не ме е вълнувал особено. Явно не притежавам майчински инстинкт. — В очите на Кейзър се появи тъга. — Но с течение на годините промених отношението си към децата. Понякога ми е много самотно…

И това мога да го разбера, рече си Касиопея. Макар и с двайсетина години по-млада от Кейзър, понякога тя също изпитваше приливи на майчинска нежност.

— Бих искала да ми обясните каква е връзката между Куентин и онова, което открихте в двора — добави домакинята.

Няма да е лесно, въздъхна в себе си Касиопея. Но вече беше стигнала до заключението, че бездруго ще им е необходимо сътрудничеството на тази жена. И реши да говори открито.

— Има вероятност Хейл да е замесен в атентата срещу президента.

Кейзър не реагира. На лицето й се появи замислено изражение.

— Често говорехме за политика — промълви след продължителна пауза тя. — Но той се държеше така, сякаш тя изобщо не го интересува. Беше твърд привърженик на Дани и беше дарил много пари за предизборната му кампания. За разлика от мен никога не каза лоша дума за него. — Тези думи бяха изречени с равен глас, сякаш жената говореше на себе си и подреждаше мислите си в очакване на следващите въпроси. — Сега разбирам, че с това поведение е искал да спечели доверието ми.

— С кого споделихте новината за предстоящото посещение на президента в Ню Йорк?

— Само с Куентин — отвърна Кейзър и в очите й се появи страх. — Често си говорехме за Полин. Трябва да ме разберете — тя и Куентин са единствените ми близки хора.

И единият от тях ме предаде — тези думи останаха неизказани.

— За президентската визита в Ню Йорк говорихме преди около два месеца. Тогава не ми направи впечатление, защото Полин не ми каза, че тя се пази в тайна. Нямах представа, че в медиите липсва каквато и да било информация. Полин просто сподели, че Дани ще присъства на официална вечеря по повод пенсионирането на негов приятел.