Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Не се ли страхуваш, че мога да те убия?

— Не съм сама.

Нокс машинално се огледа и бавно осъзна, че ако капитаните научеха за предателството му, нищо нямаше да го спаси. Макар че се наричаха капери, у всеки от тях беше останало по нещо пиратско. Най-вече отношението към предателството, което трябваше да се наказва жестоко. Колкото по-висок пост заемаше предателят, толкова по-жестоко и дори гротескно трябваше да бъде неговото наказание.

— Не се безпокой, Клифърд — най-после прекъсна мълчанието Карбонел. — Аз ти направих и още една услуга.

Той очаквателно я погледна.

— Осигурих си още един информатор. Той ми дава сведения отделно от теб.

Това беше новина.

— Току-що го продадох на Хейл — добави тя.

А той се беше чудил как да удовлетвори желанието на капитана да открие шпионина.

— Искам нещо съвсем дребно, за да изразиш благодарността си.

Тази жена слагаше цена на всеки свой жест.

— Да убиеш Стефани Нел — добави тя.

Вашингтон

неделя, 9 септември, 0:10 ч. след полунощ

Касиопея завъртя ръчката на газта и моторът с рев се понесе по междущатска магистрала 95, на юг към Вирджиния. Едуин Дейвис й беше предложил да си избере транспортно средство и тя се спря на мощния мотоциклет, собственост на Сикрет Сървис. А после беше подбрала и подходящото облекло — джинси, кожени ботуши и черен пуловер.

Все още изпитваше безпокойство от разговора си с Първата дама.

Оказа се, че Полин Даниълс е доста противоречива личност.

— Аз не мразя съпруга си — обяви тя.

— По-скоро го презирате — подхвърли Касиопея. — Но сдържате чувствата си цели трийсет години.

— Политиката е мощен наркотик — въздъхна по-възрастната жена. — Успехите в нея действат като успокоително. Обожание, уважение, необходимост — чувства, които могат да те накарат да забравиш. Понякога става така, че онези сред нас, които получават в изобилие подобни емоции, започват да вярват, че всички ги обичат и че светът не може да съществува без тях. Дори започват да вярват, че са предопределени за тази роля. Тук не става въпрос за президента на Съединените щати. Светът на политиците е голям толкова, колкото самите те си го направят.

Моторът продължаваше да се носи напред по черния асфалт. По това време трафикът не беше особено интензивен и водачите на тежкотоварните камиони се възползваха.

— Когато Мери умря, Дани беше градски съветник — продължи Полин. — Следващата година стана кмет, а после щатски сенатор и губернатор. Имах чувството, че семейната ни трагедия даде старт на бързата му политическа кариера. Той давеше мъката си в политиката, която се оказа достатъчно успокоително за него. Но не и за мен.

— Говорили ли сте някога по този въпрос? Опитахте ли се да го разрешите?

— Не — въздъхна Първата дама. — Той е друг човек. Нито веднъж не спомена името на Мери след погребението й. Сякаш изобщо не беше съществувала.

— Но при вас не се получи така.

— Не. Страхувам се, че и аз не бях безразлична към политиката. Издигах се постепенно заедно с Дани. — Тези думи бяха изречени толкова тихо, че Касиопея се зачуди дали изобщо ги е чула. Към кого се обръщаше тази жена? — Дано Бог ми прости, но аз се опитах да забравя дъщеря си… — Уморените й очи се изпълниха със сълзи. — Само се опитах, но не успях.

— Защо ми разказвате всичко това?

— Защото Едуин ме увери, че сте добър човек. А аз му вярвам, защото и той е добър човек. Може би е време да се освободя от това тежко бреме. Чувствам се страшно уморена.

— Какво искате да кажете?

Първата дама забави отговора си.

— Постепенно свикнах с мисълта, че Дани ще бъде около мен — върна се към равния тон тя. — Защото винаги е бил.

Но Касиопея ясно долови неизказаното. Тази жена продължаваше да го вини за смъртта на дъщеря им. Всеки ден, всяка нощ.

— А когато ми съобщиха, че някой се е опитал да го убие…

Младата жена затаи дъх в очакване на продължението.

— Аз открих, че изпитвам радост…

Профуча покрай някаква кола и навлезе във Вирджиния. До Фредериксбърг оставаха четирийсет километра.

— Животът с Дани не е лесен — продължи Полин. — Той има качеството да класифицира нещата и няма никакъв проблем да се прехвърля от едно към друго. Предполагам, че именно това го прави добър лидер. Върши го без никакви емоции.

Което не е задължително, съгласи се мислено Касиопея. Същото казваха и за нея. Веднъж дори Котън я укори за равнодушието, което демонстрираше. Но това съвсем не означаваше, че не изпитва чувства.