Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Вярвате ли, че Общността се е опитала да ви убие? — обади се Касиопея.

— Не знам.

Малоун обаче беше по-загрижен за съдбата на Стефани.

— Не можем да стоим със скръстени ръце — въздъхна той.

— Нямам такива намерения — увери го Даниълс.

— На ваше подчинение са хиляди агенти, използвайте ги!

— Президентът вече спомена, че това не е толкова лесно — намеси се Дейвис. — ЦРУ и още няколко разузнавателни централи настояват да се потърси съдебна отговорност от Общността, докато НРА се опитва да я спаси. Ние от своя страна възнамеряваме да закрием НРА и други петдесетина излишни правоохранителни агенции още през следващата финансова година.

— Карбонел знае ли това?

— О, да — кимна Даниълс.

— Привличането на вниманието към Общността само ще ескалира проблема — поясни Дейвис. — Те търсят публична изява и дори ни хвърлят въдици в тази посока.

— Тук трябва да пипаме много внимателно, Котън — поклати глава Даниълс. — Повярвай ми. Мнозина представители на нашето разузнаване приличат на наперени петли, които се бият за надмощие. В крайна сметка това води до гибелта на всички, без да стане ясно кой е победителят.

Малоун имаше личен опит в тези борби и именно те бяха една от причините преждевременно да напусне системата.

— Решили са да ликвидират Общността — продължи президентът. — Лично аз нямам нищо против, тя не ме засяга. Но в момента, в който публично се намесим, това се превръща в наша война. Проблемите ни рязко ще се увеличат, включително и онзи, който най-малко харесвам: правният. — Даниълс въздъхна и поклати глава. — Затова ние трябва да пипаме много внимателно.

Малоун обаче беше на друго мнение.

— ЦРУ и НРА да вървят по дяволите! — отсече той. — Позволете аз да се заема с Общността!

— И какво ще направиш? — попита Касиопея.

— Случайно да имаш по-добра идея? — навъсено я изгледа Малоун. — Стефани се нуждае от помощта ни, но ние сме с вързани ръце.

— Дори не сме сигурни, че тя е в ръцете им — възрази младата жена. — По всичко личи, че Карбонел е на крачка пред нас.

Той беше гневен и неспокоен, защото приятелката му се намираше в беда. Както миналата Коледа в Париж, когато не му стигнаха някакви си две минути, за да спаси живота на друг приятел. За което съжаляваше и до днес.

Не и този път. Нямаше да го позволи.

— Имаме един голям коз — обади се Даниълс и посочи листа в ръцете му. — Преди няколко часа шифърът е бил разчетен.

И той, и Касиопея изненадано се втренчиха в лицето му.

— От експерт от НРА с помощта на секретни компютърни програми и немалка доза късмет.

— Откъде знаете? — попита Малоун.

— От Карбонел.

Това беше съвършено ново развитие на нещата.

— Тя ви захранва с информация, следователно играе и за двете страни. Опитва се да ви бъде полезна.

— Което най-много ме вбесява — процеди Даниълс. — Явно ме смята за глупак, когото лесно може да заблуди.

— Тя знае ли, че Стефани я разследва? — попита Касиопея.

— Не, надявам се — отвърна президентът. — Това би било сериозен проблем.

Както и смъртта, помисли си Малоун. Разузнаването е опасна игра с високи залози, която често има фатален край. От което следваше, че главният му приоритет е спасяването на Стефани.

— Президентските укази в Националния архив, за които ви казах — подхвърли Даниълс. — Малко хора имат достъп до тях. Сред тях е ръководителят на разузнавателната агенция.

— Имате предвид Карбонел?

Дейвис кимна.

— Освен това тя намери онзи, който разгада шифъра.

— На мен ми прилича на един от петлите, за които споменах — добави президентът. — Малко наперено пиле, което наблюдава битката отстрани с плахата надежда, че ще остане последната жива птица. — Поколеба се за миг, после добави: — Аз изпратих Стефани там. Вината за изчезването й е моя. Затова се обръщам към теб, Котън. Ти си човекът, който може да я измъкне.

Малоун забеляза, че вниманието на Касиопея е насочено към кадрите без звук, които течаха на телевизионните екрани. Три канала едновременно предаваха записите от опита за покушение.

— След като разполагаме с ключ за шифъра, значи държим нещо, което искат както Общността, така и Карбонел — заключи Дейвис. — И то ни дава отлична позиция за преговори.

— Всъщност Карбонел ви е предала информацията с надеждата да откриете този ключ — изведнъж се досети Малоун. — Тя иска да го имате.

— Абсолютно — кимна Даниълс. — Предполагам, за да го държи далеч от колегите си, които дават мило и драго да го унищожат. Укриването на въпросните разрешителни може да се окаже сериозна пречка за съдебното им преследване. А ако ключът е у мен, те са на сигурно място. Проблемът е, че в момента не разполагаме дори с чифт двойки, за да блъфираме, Котън. А на мен много ми се иска да остана в играта.