Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Общността ти помага да си намериш нова работа, така ли?

— Още не, но са готови да го направят.

— С какво си им толкова интересна?

Папката кацна на коленете му.

— Вътре е описано всичко — отвърна тя.

После започна да разказва за каперите, за разрешителните за каперство на Джордж Уошингтън, за покушението срещу Андрю Джаксън и за шифъра, който Томас Джеферсън смятал за непробиваем.

— Този шифър бил създаден от професор по математика на име Робърт Патерсън, близък приятел на Джеферсън. Според професора това бил най-добрият шифър в света и Джеферсън, който бил любител на всякакви кодове, бил склонен да се съгласи с него. След като се запознал с детайлите, той не се поколебал да го въведе в употреба, изпращайки го на американския посланик във Франция. За съжаление формулата за разкодирането не е запазена. Синът на Патерсън, носещ също името Робърт, получил назначение като директор на Монетния двор по време на мандата на Андрю Джаксън. Вероятно именно от него президентът научил за шифъра и ключа за него. Логично е да допуснем, че синът е наследил тайната от баща си. А Стария орех бил голям почитател на Джеферсън.

Карбонел извади от папката един лист, плътно запълнен с ръкописни букви, подредени в колони.

— Малко хора знаят, че до хиляда осемстотин трийсет и четвърта в Конгреса почти не се правели архиви. Доколкото ги имало, официално регистрираните документи се съхранявали в два отделни дневника — по един за Камарата на представителите и за Сената. Но през хиляда осемстотин трийсет и шеста Джаксън сложил началото на официален архив, наречен „Дебати и процедури в Конгреса на САЩ“, който бил завършен цели двайсет години по-късно. За създаването му се използвали дневници, материали в пресата, свидетелски показания — изобщо всичко, което можело да се открие. Макар и от втора ръка, тази информация се превърнала в „Хроники на Конгреса“, които сега са официалният архив на държавата.

Карбонел поясни, че никъде в хрониките не се споменават четирите разрешителни за каперство на хора с фамилиите Хейл, Болтън, Когбърн и Сюркуф. Всъщност две страници от официалните дневници на Камарата и Сената липсвали от 1793 г.

— Лично Джаксън откъснал тези страници — каза тя. — После ги закодирал с шифъра на Джеферсън и ги скрил на неизвестно място. — Замълча за миг, после добави: — Което от няколко часа насам вече е известно…

В далечния край на Бродуей се очерта фасадата на хотела му.

— Преди няколко месеца наехме експерт — продължи Карбонел. — Изключително интелигентен човек, който беше убеден, че може да се справи с шифъра. Общността вече беше правила неуспешни опити в тази насока. Нашият човек живее в южната част на Мериленд. Той владее част от компютърните програми, с помощта на които ние успешно разшифроваме информацията от района на Близкия изток. Искам да се свържеш с него и да вземеш решението.

— Не може ли да бъде изпратено по имейл или куриер?

— Твърде е рисковано — поклати глава тя. — А има и едно малко усложнение.

— За него знаят и други, така ли? — веднага включи Уайът.

— За съжаление. Двама от тях ти току-що изпрати в болницата, но Белият дом също е в течение.

— А ти откъде знаеш?

— Знам, защото сама им го съобщих.

„Еърфорс 1“

Малоун напразно очакваше да получи отговор на въпроса си. Никой не прояви желание да обясни кой му беше изпратил онзи имейл, а после беше оставил и бележката в хотелската стая. Вместо това Едуин Дейвис му подаде още един лист хартия, върху който бяха изписани девет реда безразборно подбрани букви, а почеркът беше същият, с който беше написано писмото на Андрю Джаксън до Абнър Хейл.

— Това е шифърът на Джеферсън — поясни началникът на канцеларията. — Общността се опитва да го разбие още от хиляда осемстотин трийсет и пета година насам. По мнението на експертите той не е просто заместване на едни букви с други, а по-скоро нещо като прехвърляне на буквите в точно определен ред. За да откриеш последователността, ти трябва ключ. Но комбинациите са около сто хиляди.

Малоун започна да изучава буквите и символите.

XQXFEETH

APKLJHXREHNJF

TSYOL:

EJWIWM

PZKLRIELCPΔ

FESZR

OPPOBOUQDX

MLZKRGVKΦ

EPRISZXNOXEΘ

— Очевидно някой е успял да го дешифрира — промърмори той. — Няма как иначе Джаксън да е написал посланието.

— Споходил го е късметът — поясни Даниълс. — В един момент назначил сина на автора му за директор на Монетния двор. Предполагаме, че таткото е дал ключа на синчето, а то го е споделило с Джаксън. Президентът обаче умрял през хиляда осемстотин четирийсет и пета, а синът — през хиляда осемстотин петдесет и четвърта. И двамата отнесли тайната в гроба.