Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Тук ли са се издавили британските войници? — попита тя.

— Без съмнение.

— Тази вода е студена.

— Няма да е за дълго.

Той се придържаше към пътя, който вече беше изминал в компанията на Малоун. Към символите и мястото, където се събираха трите тунела.

Не след дълго стигнаха до разклонението.

Той освети четирите символа на стената и петия, който се намираше на тавана над главите им.

— Невероятно — прошепна тя. — Това ли е скривалището?

Вода шуртеше от улеите, които се намираха на около метър от пода. Солената пяна бавно се разнасяше, но притокът си оставаше стабилен. На два метра височина зееха други дупки, които чакаха водата да стигне до тях.

— Петият символ е поставен горе нарочно — промърмори той. — Зад него положително се крие онова, което търсим.

— Как мислиш да стигнеш до него?

— Никак.

Нокс напредваше бавно, стараейки се да не разплисква водата, която вече стигаше до коленете му. В ръката си държеше фенерчето, което беше намерил горе при труповете. Гласовете на Уайът и Карбонел се чуваха на седем-осем метра пред него. Той изключи фенерчето и продължи в мрака.

Касиопея и Стефани се бяха навели над Шърли Кейзър, която все още беше в шок, въпреки че ръката й беше зашита и превързана от доктора, който й направи инжекция с болкоуспокояващо.

— Не искам да ме мислите за варварин — обяви Хейл.

Безименният пръст на Шърли падна на пода пред очите им. Нещастната жена издаваше приглушени писъци изпод лепенката, която скриваше устата й. После за късмет просто припадна.

— Все още е в шок — прошепна Стефани. — Мислиш ли, че Едуин схвана посланието ти?

Веднага беше разбрала целта, с която Касиопея му беше подхвърлила онази лъжа.

— Проблемът е, че Едуин е прекалено предпазлив — добави тя.

Не и когато ставаше въпрос за Полин Даниълс, помисли си Касиопея. Надяваше се, че сега ще прояви и съобразителност.

— Президентът е много загрижен за теб — каза на глас тя.

— Аз съм добре.

— Не това имах предвид.

Стефани усети раздразнението в гласа й.

— Какво ти каза?

— Достатъчно.

— Уверявам те, че не съм извършила нищо нередно.

— Много хора твърдят същото, но въпреки това имаме проблеми.

— Какво искаш да кажеш?

Нямаше намерение да се разкрива пред тази жена и замълча. После тихо добави:

— Бракът им е пълен провал, Стефани. Ти го знаеш, защото си го обсъждала с президента. Достатъчно е, че той изпитва някакви чувства към теб. Пред мен призна, че и ти му отговаряш със същото. Вярно ли е?

— Той ли го каза?

— Само на мен. Имаше основателни причини да го направи.

Шърли простена. Очевидно идваше в съзнание.

— Ръката здравата ще я боли, когато се събуди — отбеляза Стефани.

Касиопея мълчеше и чакаше отговор на въпроса си.

Стефани взе главата на Шърли в скута си. Хейл и капитаните си бяха отишли. Останалите ги последваха, влачейки трупа с отрязаното ухо. Трите жени бяха сами в килията и очакваха вдигането на мъглата.

— Не знам какво да мисля — промълви Стефани. — Но си давам сметка, че мисля за него много повече, отколкото би трябвало.

Импровизираната врата се отвори и на прага се появи Хейл.

— Добри новини — обяви той. — След малко тръгваме.

Малоун изскочи от автомобила, който спря на мокрия пясък близо до пристана. Продължаваше да ръми, но облаците вече се разкъсваха. До разсъмване оставаше по-малко от час. Почти не беше мигнал, въпреки че по време на дългия полет бе имало време. Сърцето му се свиваше от тревога за съдбата на Касиопея и Стефани.

— Какво ново? — попита той, обръщайки се към Дейвис, който го чакаше до спрелия наблизо джип.

— Обади се преди час.

Веднага долови резервираността в гласа на президентския човек.

— Даде ми невярна информация, обявявайки нападателите на имението за наши хора — добави Дейвис.

— Мислиш, че е била принудена ли?

— Вероятно. Но не разполагаме с друга достоверна информация. За съжаление не можем да я използваме, защото тя е там незаконно.

Малоун отлично знаеше какво гласи Четвъртата поправка, но сега не беше време да мисли за конституцията.

— Трябва да действаме незабавно! — отсече той.

— Ти си единственият ни ход.

Беше ясно, че Дейвис трябва да мисли не само за Касиопея, но и за още много хора.

— В момента над залива има гъста мъгла, която покрива всичко в района на северния бряг, включително и устието на реката. Казаха ми, че често се случвало по това време на годината.