Гиллиан Флинн - Мрак

— Как е моята фермерка? — попита Лен. Негласно се бяха договорили да възприемат като шега факта, че тя управлява фермата самостоятелно. В този момент май наистина беше.

— Ами караме някак — отговори тя. Деби и Мишел се оттеглиха в стаята си. Либи изсумтя от канапето. Няколко седмици след предишното посещение на Лен се наложи да проведат търг в къщата — семейство Дей надничаха от прозорците, докато съседите им купуваха от евтино по-евтино оборудването, от което Пати се нуждаеше, за да върти фермата. Мишел и Деби адски се засрамиха, като видяха, че техни съученички, дъщерите на семейство Бойлър, са дошли заедно с родителите си, все едно са на пикник, и обикалят фермата. „Защо не може да излезем?“, хленчеха те и се извиваха гневно и умолително, докато наблюдаваха как момичетата Бойлър се люлеят на тяхната люлка от автомобилна гума. Да им бяха продали и нея! Пати непрекъснато им повтаряше: „Тези хора навън не са ни приятели“. Хора, които преди им изпращаха коледни картички, сега плъзгаха ръка по нейните редосеялки и разрохватели, по извитите и усукани очертания, и неохотно предлагаха два пъти по-малко от реалната стойност. Върн Евъли взе сеялката, срещу която бълваше огън и жупел преди време, и дори принуди водещия на търга да свали първоначално обявената цена. Безмилостно. Седмица по-късно Пати срещна Върн в бакалницата. Тилът му порозовя, когато се извърна от нея. Тя го последва и изцъка назидателно в ухото му точно както правеше той.

— Много хубаво мирише тук — отбеляза Лен едва ли не възмутено. — Изглежда някой добре си е хапнал на закуска.

— Палачинки.

Тя кимна. „Моля те, не ме карай да те питам защо си тук. Моля те, поне веднъж сам кажи защо идваш.“

— Нещо против да седна? — попита той и сковано се намести на канапето до Либи. — Тази коя е? — попита той, измервайки я с поглед. Лен беше виждал момичетата й поне десетина пъти, но изобщо не ги разпознаваше и не помнеше имената им. Веднъж нарече Мишел „Сюзън“.

— Това е Либи.

— Косата й е рижа като на майка й.

„Да, така е.“ Пати не успя да изрече думите любезно на глас. Ставаше й все по-зле, колкото повече отлагаше Лен, а неловкостта й постепенно прерасна в ужас. Гърбът на пуловера й вече беше мокър.

— Рижото е ирландско. Ирландци ли сте?

— Германци. Моминското име на майка ми беше Краузе.

— А, интересно. Защото Краузе означава „къдрав“, а не „риж“. Всъщност вие нямате къдрави коси. Чупливи може би. И аз съм германец.

И преди бяха водили този разговор и той винаги приключваше или така, или Лен отбелязваше: колко интересно, че се е казвала Краузе като компанията, производител на селскостопанска техника, и колко жалко, че не са роднини, нали? И двата варианта я изправяха на нокти.

— Е, нещо не е наред ли? — предаде се Пати най-накрая.

Лен изглеждаше разочарован, че тя прави разговора смислен. Намръщи се, като че ли я намираше за груба.

— Е, след като питаш, да. Опасявам се, че нещо никак не е наред. Исках да дойда лично да ти съобщя. Може ли да поговорим някъде на четири очи? — кимна той към Либи ококорено. — Да отидем в спалнята или някъде другаде?

Лен имаше коремче. Беше се окръглило под колана му като в началните месеци на бременност. Пати не искаше да ходи с него в спалнята.

— Либи, отиди да видиш какво правят сестрите ти. Трябва да поговоря с господин Вернер.

Либи въздъхна и бавно се изсули от канапето: първо стъпалата, после крачетата, дупето и гръбчето, като че ли беше от лепило. Тупна на пода, търкулна се няколко пъти, пролази и накрая стъпи на крака и се затътри по коридора.

Пати и Лен се спогледаха, после той издаде долната си устна и кимна.

— Ще обявят ипотеката за просрочена.

Коремът на Пати се сви. Нямаше да седне пред този човек. Нямаше да се разплаче.

— Ние какво можем да направим?

— Боя се, че нииииие нямаме много възможности. Удържах ги цели шест месеца и наистина рискувах работата си, фермерке — усмихна й се той, стиснал ръце върху коленете си. Идеше й да го издере. Матракът в съседната стая изскърца — Деби скачаше върху пружините, любимото й забавление беше да скача от едно легло на друго в стаята на момичетата. — Пати, единственото решение са парите. Веднага. Ако искаш да запазиш фермата. Вземи назаем, моли се, кради. Не е моментът да си горда. Е, искаш ли си фермата? — Пружините на матрака заскърцаха още по-силно. Коремът на Пати се обърна. Усмивката не слизаше от устните на Лени.

Сега