Гиллиан Флинн - Мрак

Сега обаче познаваше усещането за насилие и искаше още. След няколко дни щеше да си мисли за това, беше се случило, не можеш да го върнеш назад, така че щеше да си мисли за това, мисълта за убийството щеше да го човърка, но Диондра и Трей едва ли щяха да го доведат отново, а той щеше да е твърде жалък и твърде уплашен, както винаги, за да го направи сам.

Застана с гръб към тях, вдигна пушката на рамо, завъртя се обратно, вдигна ударника и сложи пръст на спусъка. Дум! Представи си как въздухът отеква, как пушката рита рамото като приятелски юмрук, сякаш го хвали: добра работа! А той прегъва пушката, слага нов патрон, навлиза по-навътре в полето, отново я вдига и бам!

Представи си как ушите му кънтят и във въздуха мирише на пушек, а Трей и Диондра този път мълчат, защото Бен стои насред поле от трупове.

Сега

Лайл ми беше оставил девет съобщения, докато бях недостижима в Оклахома, всички с много различен тон: отначало създаваше впечатление на притеснена вдовица, като че ли говореше, стиснал нос, питаше как съм, разиграваше някаква комедия, после звучеше раздразнителен, настойчив и паникьосан, преди отново да си стане същата откачалка като в последното съобщение.

— Ако не ми се обадиш, идвам… и ще настане истински ад! — врещеше той, а после беше добавил: — Не знам дали си гледала „Тумбстоун“.

Бях го гледала, обаче имитацията му на Кърт Ръсел не струваше.

Обадих му се, дадох му адреса си (необикновен избор) и му казах да дойде, ако иска. Някъде зад него чух женски глас да пита кой се обажда, да поръчва на Лайл да ме попита нещо — „просто я попитай, не ставай глупав, попитай я“ — и Лайл побърза да затвори. Може би Магда, която искаше сведения за Ранър? Бих й ги дала. Всъщност дори исках да говоря или да си легна в леглото и да не ставам още десет години.

Докато чаках, си подготвих косата. На път за вкъщи след срещата с Бен си бях купила боя от магазина. Смятах да се направя руса, както обикновено, обаче накрая си тръгнах с червена боя, от чиято опаковка шикозно се усмихваше рижа мадама. По-лесна поддръжка, да, винаги съм предпочитала по-лесната поддръжка. Освен това си мислех за тази промяна още откакто Бен подметна колко много приличам на майка ни, идеята ми се струваше неустоима — мислех как ще цъфна пред караваната на Даян като една възкръснала Пати Дей и може би това ще е достатъчно, за да ме пусне да вляза. Мътните да я вземат Даян, че не отговори на обаждането ми.

Намазах главата си с червени химикали, които миришеха на нещо, което лекичко гори. Оставаха ми още четиринайсет минути, когато на вратата се звънна. Лайл. Подранил, разбира се. Втурна се вътре, нареждайки какво огромно облекчение било да получи новини от мен, после се дръпна.

— Какво е това, боя за коса ли?

— Пак що стана червенокоса.

— О, боже. Ами хубаво. Естествено.

За тринайсетте минути, които ми бяха останали, разказах на Лайл за Ранър и за Диондра.

— Добре — каза той и се извърна наляво, с ухото си към мен, обичайната му поза за слушане и мислене. — Значи Бен смята, че онази нощ се е върнал вкъщи за малко, скарал се е с майка ти, после отново е излязъл и след това не знае нищо.

— Според Бен — кимнах.

— А според Ранър какво? Или Трей е убил семейството ти, защото Ранър му е дължал пари, или Бен и Трей са убили семейството ти и Диондра по време на някакъв сатанински ритуал. Как коментира Ранър, че гаджето му оттегля неговото алиби?

— Каза, тя да го духа. Трябва да се изплакна.

Той ме последва до банята, застана на прага, облегнал замислено ръцете си отстрани на рамката.

— Може ли да кажа нещо специфично за онази нощ, Либи?

Бях наведена над ваната и от подвижния душ течеше вода — в Ей там някъде нямаше истински душове — но спрях.

— Не ти ли се струва, че са били двама човека? Някак? Убийството на Мишел е било просто… Майка ти и Деби сякаш са били преследвани. Обаче Мишел е умряла в леглото си, завита. Почеркът е различен. Така мисля.

Свих рамене кратко и сковано, пред очите ми се завихриха образи от Мрака и пъхнах глава под струята, където вече не го чувах. Към сифона започна да се стича тъмночервена вода. Все още наведена, усетих как Лайл взе подвижния душ от ръката ми и обля тила ми. Несръчно, без романтика, просто вършеше работа.

— Имаш още малко боя — надвика той шуртенето на водата, после ми върна подвижния душ. Изправих се, той се пресегна и изтри едното ми ухо. — Имаш малко червено и на ухото. Сигурно няма да ти отива на обеците.