Гиллиан Флинн - Мрак

— Убий го! — кресна Диондра. Трей направи няколко широки подскока в снега, размахвайки крака високо и въртейки брадвата във въздуха. Пееше песни на Сатаната, а после, както си пееше, стовари брадвата върху гърба на животното, прекърши гръбнака му и то рухна в снега. Бен не помръдваше. Помръднеше ли, трябваше да участва, а той не искаше, не искаше да усеща как плътта на бика се разтваря под ръцете му, не защото не беше редно, а защото можеше да му хареса като наркотик — още когато за пръв път пуши трева, разбра, че никога няма да се откаже. Като че ли димът проникна в тялото му, намери си място, останало празно специално за него, и се накъдри там. Можеше да се окаже, че вътре в Бен има място и за това. За усещането да убиваш; можеше да се окаже, че има място и за това, което просто чака да бъде запълнено.

— Хайде, Бен, да не вземеш сега да се уплашиш — провикна се Трей, поемайки въздух на големи глътки след третия, четвъртия и петия удар с брадвата.

Бикът се строполи на една страна и замуча печално, като от други селения, както би ревал динозавър в асфалтово езеро — ужасен, умиращ, слисан.

— Хайде, Бен, убивай. Не си дошъл само да стърчиш, нали! — провикна се Диондра, все едно ставаше дума за най-безполезното нещо на света. Бикът вдигна очи към нея от земята и тя започна да го ръга в челюстта, скърцайки със зъби и крещейки; — Скапаняк! — докато го мушкаше отново и отново, стиснала с една ръка ножа и положила другата върху корема си.

— Чакай, Ди — намеси се Трей и се облегна на брадвата си. — Направи го, Бен. Направи го или ще те нараня, човече. — Очите му още блестяха от наркотика и на Бен му се прииска да беше смръкнал повечко дяволско дихание, искаше му се да не е в това междинно състояние, в което имаше малко здрав разум, но не и страх.

— Това е шансът ти, пич. Бъди мъж. Майката на детето ти е тук и те гледа, тя направи своето. Няма цял живот да бъдеш уплашено безхарактерно момченце, което позволява на хората да го разиграват, да го карат да се страхува. Преди бях като теб, човече, но не искам пак да ставам такъв. Да ми серат на главата. Виж как се държа с теб баща ти. Като със задник. Но човек си получава заслуженото, нали? Мисля, че го знаеш.

Бен пое леден въздух в дробовете си и думите плъзнаха под кожата му, вбесяваха го все повече и повече.

— Хайде, Бен, просто го направи — насъскваше го Диондра.

Бикът вече само се задъхваше, от десетките му рани се стичаше кръв на червени локви в снега.

— Излей яростта си навън, човече, това е ключът към силата. Толкова си уплашен, човече, не ти ли е писнало да се страхуваш?

Бикът на земята беше вече съвсем жалък, полумъртъв, направо отвратителен, помисли си Бен. Ръцете му стиснаха още по-здраво брадвата — трябваше да убие това нещо, да го избави от нещастието му, после вдигна тежката брадва високо над главата си и я стовари върху черепа на бика, шокиращо хрущене, последен рев на животното, частици кости и мозък се разхвърчаха навън, а после на Бен му стана толкова приятно как мускулите на раменете му се разтягат — мъжка работа — че отново стовари брадвата, разсече черепа наполовина и животното най-сетне издъхна, едно последно потрепване на предните му крака, после Бен насочи вниманието си към средата на тялото му, където можеше да нанесе сериозни щети, и изпод брадвата му се разхвърчаха кости и мехурчести късчета вътрешности.

— Майната ти, майната ти, майната ти! — крещеше той с непоносимо стегнати рамене, с надървен и напрегнат член, сякаш цялото му тяло щеше да се разпука в оргазъм. Удряй, кълцай!

Тъкмо щеше да се пресегне към пушката, когато ръцете отказаха да го слушат и Бен грохна, гневът изтече от тялото му и той престана да усеща силата. Смути се, както се смущаваше, когато се изпразни върху порно списание — изтощен, празен, глупав.

Диондра избухна в кикот:

— Много е корав, когато това чудо на практика вече е мъртво.

— Убих го, нали?

Всички се задъхваха изтощени и с окървавени лица — бяха изтрили само очите си и приличаха на миещи мечки.

— Сигурна ли си, че си бременна от този тип, Диондра? — попита Трей. — Сигурна ли си, че той го вдига? Нищо чудно, че го бива повече с малки момиченца.

Бен пусна брадвата и се запъти към колата — мислеше си, че вече е време да се прибира у дома, мислеше си, че майка му е виновна за всичко, защото се беше държала толкова гадно сутринта. Ако не беше откачила заради косата му, той щеше да си е вкъщи тази вечер, чист и на топло под завивката, щеше да чува сестрите си току пред вратата и шума от телевизора долу в хола, майка му щеше да сготви нещо за вечеря. А вместо това се беше озовал тук, подиграваха му се както обикновено, след като бе направил всичко възможно да им се докаже, но пак не беше успял, както винаги, и истината най-сетне беше излязла на бял свят. Тази нощ щеше да си остане вечното доказателство, че Бен не може да убива.