Гиллиан Флинн - Мрак

— Това кръв ли е?

Трей го удостои с един от ленивите си коси погледи, но не си направи труда да му отговори.

— О, искам брадвата! — изписка Диондра. Тя протича към пикапа, а Бен се зачуди дали не го поднасят както обикновено.

— Твърде тежка е за теб, ти вземи ловджийския нож.

Диондра се гърчеше в палтото си, а поръбената с кожа качулка подскачаше нагоре-надолу.

— Не искам ножа, много е малък, дай го на Бен, той ходи на лов.

— Тогава Бен ще получи и това — каза Трей и му подаде пушка десети калибър.

— Тогава дай на мен пушката, аз ще я взема — обади се Диондра.

Трей хвана ръката й, разтвори дланта и отново я стисна около ловджийския нож.

— Остър е, затова без глупости.

Но нима не вършеха точно това — глупости!

— Бен Дей, изтрий си лицето, че целият си в кръв.

С брадва в едната ръка и пушка в другата, Бен изтри лицето с ръкава си и се почувства замаян. Кръвта продължаваше да тече, вече беше по косата му и върху едното око. Беше му адски студено и той си спомни, че такова е усещането, когато кръвта ти изтича, става ти студено, но после си каза, че би било ненормално да не му е студено, защото беше по тънкото яке, което Диондра му подари, и цялото му тяло беше настръхнало.

Накрая Трей измъкна грамадна кирка с толкова остро острие, че приличаше на ледена висулка. Метна я през рамо, все едно отива да работи нещо. Диондра още се мусеше на ножа и Трей й се скара:

— Искаш ли да го кажеш? — попита той. — Искаш ли да го направиш?

Тя престана да се чумери, кимна рязко и остави ножа си в средата на случайно образувалия се кръг, в който бяха застанали. Но не, не беше случаен, защото Трей остави кирката си до нейния нож и даде знак на Бен да направи същото, стори го с нетърпелив жест като родител към дете, което е забравило да си каже молитвата. Затова Бен сложи пушката върху другите оръжия, върху купчината остър и проблясващ метал, от който сърцето му заби учестено.

Внезапно Диондра и Трей го сграбчиха за ръцете: хватката на Трей беше стегната и топла, а на Диондра — отпусната и противна, и тримата застанаха в кръг край оръжията си. Всичко блестеше на лунната светлина. Лицето на Диондра приличаше на маска, само издутини и вдлъбнатини, а когато тя вирна брадичка към луната, отворената й уста и купчината метал предизвикаха ерекцията на Бен, обаче на него не му пукаше. Мозъкът му цвърчеше някъде в дъното на съзнанието му, буквално се пържеше, а после Диондра подхвана напев.

— На Сатаната поднасяме своята жертва, поднасяме ти болка и кръв, и страх и ярост, основата на човешкия живот. Ние те почитаме, Господарю на мрака. С твоята сила и ние добиваме сила, с твоето величие се възвеличаваме.

Бен не разбираше какво означават тези думи. Диондра се молеше през цялото време. Молеше се в църквата като нормалните хора, но освен това се молеше на богини, на геоди, на кристали и на всякакви други идиотщини. Тя винаги търсеше помощ.

— Тази вечер ще превърнем бебето ти в истински воин, Дио — каза Трей.

След това се пуснаха, всеки си взе оръжието и безмълвно тръгнаха през полето, а снегът хрущеше гумено под стъпалата им, които трошаха горната коричка. Краката на Бен бяха буквално замръзнали, като отделни предмети, неестествено прикрепени към тялото му. Но всъщност нямаше значение, не и това, не бяха много нещата, които имаха значение, тази вечер бяха в нещо като балон, нищо не беше съществено и докато останат в този балон, всичко щеше да бъде наред.

— Коя, Диондра? — попита Трей, когато спряха. Наблизо стояха четири херефордски крави, неподвижни в снега, без изобщо да се притесняват от хората. Ограничено въображение.

Диондра спря, плъзна пръст — безмълвно онче-бонче-счупено-пиронче — и после посочи най-едрото животно, бик с гротескно провиснал надолу към снега космат член. Устните на Диондра се разтегнаха във вампирска усмивка, кучешките й зъби се оголиха и Бен зачака да чуе бойния й вик, да я види как се мята в атака, но тя просто закрачи. Направи три дълги и тромави крачки към бика, който се отдръпна само крачка встрани, преди тя да забие ловджийския нож в гърлото му.

„Случва се — помисли си Бен. — Ето, случва се. Сатанинско жертвоприношение.“

От бика потече кръв като нефт, тъмна и гъста — гъл-гъл , после изведнъж той потръпна, вената му се размести или кой знае какво и кръвта бликна като фонтан, като гневна мъгла и ги покри с червени пръски: лицата им, дрехите, косите. Диондра вече се разпищя, най-накрая, като че ли тази първа част се бе разиграла под вода и тя внезапно беше изплувала на повърхността, а виковете й отекваха върху леда. Ръгаше с ножа муцуната на бика, накълца лявото му око и то се завъртя цялото кърваво и хлъзгаво. Бикът политна в снега, тромав и объркан като спящ човек, когото си събудил внезапно — уплашен, но и с притъпени сетива. Къдравата му бяла козина беше цялата опръскана с кръв. Трей вдигна острието си към луната, издаде гръмовен вик, силно замахна с брадвата си и тя потъна в корема на животното. Задницата на бика поддаде за секунда, после той отново се изправи и се заклати като пиян. Другите крави бяха разширили кръга около него като враждуващи деца, наблюдаваха и мучаха.