Майк Лосон - Двойни игри

Разбира се, шумът около противоречивите предложения на Бродрик бързо го превърнаха в радио и телевизионна звезда. Махоуни скоро откри, че сенаторът предпочита предавания, в които само говори — без да е принуден да защитава своето становище — за разлика от продуцентите, които държаха да го изправят срещу опонент с либерални виждания. Подобни сблъсъци привличаха далеч повече от скандалите на двете дебелани в шоуто на Мори Пович, които се борят за вниманието на някакъв грозник.

Един от опонентите на Бродрик в подобно предаване беше Реза Зариф — известен адвокат мюсюлманин, а в момента — най-прочутият терорист в Америка.

Но Махоуни беше убеден, че въпреки всичко това шибаният законопроект на Бродрик беше обречен да потъне в някоя от сенатските комисии. Хората щяха да се успокоят и да се вразумят, защото в крайна сметка той беше не само демонстрация на ужасна ксенофобия, но и едно задръстено от недомислия недоносче. Бродрик предлагаше не само да се изритат всички желаещи да посетят Америка мюсюлмани, но и да бъде проучено миналото на американските мюсюлмани. При това без да предложи дефиниция на това, което се нарича „американски мюсюлманин“. Какво ще стане с онези от тях, които вече не се придържат към вярата? С хората, които имат брак с мюсюлмани? Или с християните, приели исляма? Повечето от тях са известни публични личности, обикновено афроамериканци — като великия Мохамед Али например. Бродрик не само подминаваше тези незначителни само на пръв поглед проблеми, но и не предлагаше задоволително обяснение за икономическите последици от подобен акт — главно върху университетите, туризма и вероятната ответна реакция на страните, които продават петрол на САЩ. Нищо подобно. Според него това бяха подробности — едно твърдение, с което Махоуни беше склонен да се съгласи, защото ако концепцията като цяло бъдеше приета, всички тези неща щяха да бъдат изчистени с помощта на юристи, икономисти и счетоводители.

Излязоха на Индипендънс авеню и поеха по обратния път към Капитолия. Отдясно се появи Тайдъл Бейсин. Когато очите му попадаха на лагуната пред Мемориала на Джеферсън, Махоуни неизменно си спомняше за конгресмена от Охайо Уилбър Милс, който, след един хубав запой през 1974-та, беше скочил там в компанията на някаква стриптийзьорка на име Фани Фокс. На младини самият Махоуни беше вършил доста щуротии, но такова нещо не му беше хрумвало никога.

Да, Бродрик и неговият законопроект би трябвало да потънат в забвение, но по стечение на обстоятелствата две неща се оказаха на негова страна. Първо, този човек имаше своите поддръжници и техният брой непрекъснато растеше. По телевизията се въртяха клипове, наподобяващи предизборни лозунги. Най-популярният от тях показваше Бродрик в пленарната зала, изричащ своето вече прочуто пророчество: Всичко е въпрос на време, ако нищо не се промени . Демарко трябва да проучи кой плаща за тези реклами, напомни си Махоуни.

Второто обстоятелство в полза на Бродрик представляваше един наистина сериозен проблем. В момента, в който Реза Зариф — син на стария му приятел — насочи самолета си към Белия дом, Бродрик се превърна в пророк. Той беше човекът, предупредил обществеността за реалната заплаха от страна на всички мюсюлмани, включително и американските граждани. А Реза беше доказал, че е прав.

— Господин председател, сър… Ние, хм, вече сме почти пред Капитолия…

Ченгето спря до тротоара, а Махоуни положи тежката си лапа на рамото му.

— Как се казваш, синко?

— Долън, господин председател.

— Искаш ли да гледаш как на „Редскинс“ им наритват задниците, Долън?

— Не, сър. Всъщност да, сър.

— В такъв случай отскочи до кабинета ми по-късно през деня. Два билета за мача ще те чакат при една приятна дама на име Мейвис. Като фен на „Пейтриътс“ аз съм свикнал на мачове от по-висока класа, но на теб може би ще ти е приятно да изгледаш този мач от ложата на собственика, в компанията на жена си.

След като прекара във Филаделфия повече от два месеца, той най-сетне реши да тръгне за Кливланд, където се намираше следващият обект. Но точно тогава онзи побъркан насочи самолета си към Белия дом. На път за автогарата мина покрай малка тълпа, струпала се пред витрината на магазин за електронни стоки.

— О, боже, пак ли?! — простена някаква жена.

Той спря, въпреки че не биваше да го прави. Огромният телевизор на витрината показваше малък самолет, който изведнъж се превърна в огнено кълбо. Над него профуча изтребител, после екранът се изпълни с черен дим, а под него се появи надпис: „Кати, този път нямаме представа кой пилотира чесната. Според високопоставен служител в Пентагона става въпрос за известен адвокат мюсюлманин, но информацията все още не е потвърдена. Това, което знаем със сигурност, е, че този човек се е опитал да разбие самолета си в сградата на Белия дом и е бил свален от изтребител Ф-16 на военновъздушните сили. Президентът е бил евакуиран броени минути преди свалянето на чесната“.