Тед Косматка - Потрепващите

И точно в това се криеше голямото майсторство на един златен език. Да говориш цял час, без да разкриеш нищо. Да говориш, без да създаваш впечатлението, че думите ти, стотиците думи, са просто празен въздух.

Брайтън, изглежда, се развесели от директния ми подход.

— Ние сме холдингова компания — каза той. — Много малка и специализирана. Инвестиции и проучвания. Купуваме и продаваме. Освен това участват и частни фондове. Не се разпростираме и се ослушваме добре.

— Как се запознахте с Джереми?

— С кого?

— Джереми. Нашият мениджър, който уреди тази вечеря.

— О, имате предвид господин Бонър. Не го познаваме. Или поне не лично. Разбира се, не се приема добре, когато някой опитва да се свърже с най-успешния служител на друга фирма, но това не е непреодолима пречка. Когато се наложи, ние можем да бъдем много убедителни и направо не е за вярване как един телефонен разговор от подходящия човек улеснява нещата.

— Да, не е за вярване.

Брайтън отпи от виното си.

— Та обаждането беше до вашия работодател — бяхме му представени от трета страна и ето ни тук. Наслаждаваме се на възможността да ви поздравим за успеха. И да ви предложим известно окуражаване.

— Окуражаване ли? — не можах да скрия смайването си.

Те не се държаха особено окуражаващо.

— Да потърсите друга работа.

От устата на друг щеше да прозвучи като заплаха. Или ако не седяхме в пълен ресторант, ако покрай нас не сновяха усмихнати сервитьори и не звучеше тиха, приятна музика. Или пък щеше да е заплаха, ако й позволях да се превърне в такава.

— Харесвам си работата.

Усмивките около масата помръкнаха. Брайтън се втренчи в мен.

— Виждам, че е така. Твърдо съм убеден, че всеки си има място. И вие сте на вашето, това е очевидно.

— Защо поискахте тази среща?

— Както ви казах — за да ви поздравим. — Той остави салфетката в чинията си и даде знак на сервитьорката. После ме погледна. — През 1919 г. един англичанин бил назначен за професор в Пекин и единствената му възможност да изучава кръвоносната система на човека била да работи с трупове. Полицията по онова време произвеждала безброй трупове, обикновено след обесване или обезглавяване, и те можело да бъдат закупени. Когато анатомът се оплакал, че шиите на мъртъвците са твърде разкъсани, властите му изпратили следващата партида престъпници още живи — плачещи и със закачулени глави. За да ги убие, както сметне за добре. Искате ли да знаете какво направил той?

Кимнах, като едва помръднах брадичка.

— Професорът ги върнал. Според мен не е бил достатъчно отдаден на работата си. — Една усмивка се отлющи от зъбите му. — А вие колко сте отдаден?

Гледах мъжа, седнал пред мен. Костюм за пет хиляди. Хищна усмивка. Не бях сигурен каква игра играе, но знаех, че не съм му в категорията. Плъзнах стола си назад и се изправих.

— Благодаря за вечерята, господа.

Машината ме последва.

— Ние благодарим, Ерик — откликна Брайтън. — За нас беше удоволствие. — Той също стана и ми подаде ръка. Стиснах я, а той захлупи моята с другата си длан и я задържа. — Само още един въпрос. Експериментът на Робинс е след няколко дни, според вас какво ще се случи?

— Не бих рискувал с догадки, има два варианта — отвърнах аз.

— Нима смятате, че вариантите са само два?

— А не са ли? Той или ще открие колапс на вълновата функция, или не.

Усетих как ръцете му засилват натиска си.

— Според мен, господин Аргус, вие отключихте серия от събития, които все още не можете да разберете.

Изражението му се промени и за миг той сякаш се поколеба дали да продължи. После ръцете му се отпуснаха.

— Но предполагам, че всички скоро ще разберем.

— Резултатът, така или иначе, не ме засяга. — Издърпах ръката си. — Аз нямам нищо общо с това.

— Опасявам се, че вече имате много общо.

В този миг сервитьорката се появи със сметката. Брайтън й направи знак, тя я остави на масата и си тръгна, а той седна на мястото си и рече:

— Всички имаме нещо общо с това. И онзи, който твърди противното, лъже. — Отвори сметката и я подписа с няколко резки движения. — Всяко острие си има гледна точка.

На следващия ден с Машината пропуснахме следобедните лекции и тръгнахме рано за летището. Почти не разговаряхме в таксито дотам.

Щом минахме през проверката и наближихме нашия изход, видях познато лице на един от телевизорите, които висяха от тавана. Робинс. Беше въодушевен и размахваше ръце, докато говореше. Приличаше на политик, който излага опорните точки на предизборната си платформа.