Тед Косматка - Потрепващите

Брайтън ме погледна над чашата си, усмихна се и удължи наздравицата, като вдигна чашата си по-високо:

— И нека всеки ден учим нещо ново — и отпи.

Основните ястия се появиха, димящи на кръгли подноси.

Бяхме ги преполовили, когато брътвежите на Брайтън отново набраха скорост и той заговори между хапките:

— Е, разкажете ми за експеримента, който ни събра.

Най-после стигна до причината за срещата ни.

— Експериментът имаше за цел да установи квантовия колапс на вълновата функция — започна Машината.

Оставих го да говори, а аз си дъвчех пържолата. Той описа експеримента в най-големи подробности. Включително жабите и кученцето.

— Невероятно — произнесе се Брайтън, когато Машината спомена шимпанзетата. Бутна встрани празната си чиния и добави: — Значи е точно както пише в статията. Не сте пропуснали нищо?

— Статията включва повечето подробности.

— А след това се появявате… — рече Брайтън, като се обърна към мен — от невключените в нея подробности.

— Например?

— Защо изобщо проведохте този експеримент?

— А защо се провеждат експерименти? За да видиш какво ще стане.

— Но какво се надявахте да постигнете?

Взирах се в остатъка от салатата си и опитвах да отгатна какво е зеленото, щом не е маруля. Малък крутон беше увенчан с топчица от нещо, което приличаше на хайвер. Хрумна ми, че вероятно поглъщам витамини, с които тялото ми не е свикнало. Със сигурност салата за петдесет долара не съдържаше същите хранителни вещества, които се намираха в поевтините й събратя. Не би трябвало, при тази цена.

— Да постигна? — попитах аз.

— Да — намеси се среброкосият Боаз и се наведе напред. Гласът му беше напрегнат, а онова странно изражение се завърна. — Какво се опитвахте да докажете?

Тогава най-сетне загрях — изражението му беше гневно.

Оставих вилицата си на масата.

— Просто любопитство, нищо повече.

— Любопитство към един проведен преди десетилетия експеримент? Не може да е само това.

— Какво по-точно имате предвид? — попитах с известен хлад в гласа.

Боаз отвори уста да отвърне, но Брайтън го накара да замълчи с леко потрепване на ръката — почти недоловим жест, но достатъчен. Устата на Боаз се захлопна, Брайтън отдели миг да събере мислите си и заговори:

— Извинете приятеля ми. Понякога настоява прекалено. Не може да се спре. Без съмнение един ден това ще му изиграе лоша шега. — Облегна се назад в стола и хвърли салфетката си на масата. — Вие сте ерудиран човек, Ерик, но се чудя дали сте запознат с класиците?

— Чел съм каквото трябва.

Помълча за миг, преди да продължи:

— Човешкото разбиране на света започва със суеверията. После се появяват великите мислители — Платон, Аристотел, Галилей, Да Винчи, Нютон — всеки от тях е дал своя принос, за да излезем от мрака, всеки е добавил по един слой към обвивката. И в резултат на тази нова вълна от рационалност всички стари суеверия отпаднали. Тогава се появили Кантор и Поанкаре, математиката и физиката навлезли в нова златна ера. Докато не започнали да се появяват пукнатини.

Той пак се облегна назад и заговори по-тихо:

— Онова, което Гводел е сторил с математиката, Хайзенберг направил с физиката. Непълнота. Неопределеност. Дори материята е неопределена. Нашите нови вярвания се срутват като кули. А след това се появявате вие — рече той. — И възкресявате едно древно вярване.

— И кое е то?

— За душата.

В този миг най-сетне проумях другата половина на това странно уравнение. Причината да седим в този ресторант. Тази среща беше заради Робинс.

Усмивката на Брайтън помръкна.

— Кажете ми, харесва ли ви работата за „Хенсън“?

— Да, харесва ми — отвърнах.

— Доста далече е от Индианаполис.

Тук ме хвана неподготвен.

— Моля? — Вече не бях сигурен за какво точно става дума в този разговор. Усещах плаващите пясъци под краката си.

— Доста далече е от работата ви в QSR. Не смятате ли, че експериментът с двата процепа е само разсейване от истинската ви работа?

— Откъде знаете за работата ми в QSR?

— Както казах, имаме си хора в бранша.

Втренчих се в него.

— Казахте и че сте дилетант.

— Е, въпрос на изразяване.

Погледнах Машината. Между веждите му се беше вдълбала бръчка. Той също усещаше, че нещо не е наред.

— Явно съм в неизгодно положение — казах аз и погледнах първо единия, после другия. — Току-що осъзнах, че след толкова приказки така и не споменахте с какво всъщност се занимавате.