Клайв Касслер - Стачникът

Мъжът внезапно спря.

— Следвате ли ме?

— Да — отвърна Бел. — Не ме ли чухте? — младият детектив се взря в чертите, скрити от превръзката и шалчето. — Срещали ли сме се преди, господине?

— Не мисля! — отвърна мъжът през плата. — От къде сте?

— Западна Вирджиния — отвърна Бел.

— Не. Никога не съм ходил там.

— А вие откъде сте?

— Господине, на челото ви пише „полицай“, а аз не съм направил нищо, заради което разни ченгета да ме разпитват.

— Набито око имате — рече Бел. Страхът от ченгетата навярно обясняваше защо мъжът беше побягнал. — Но не сте прав. Не съм ченге, а частен детектив.

— Копои, ченгета, стачкоизменници… едни и същи сте. Не се приближавайте, господине!

— Питам ви учтиво. От къде сте? — не отстъпваше Бел.

— Не ме спирайте!

— Срещал съм ви някъде! Искам да знам къде!

Мъжът реагира светкавично и финтира като боксьор с ляв прав, готов да нанесе мощно дясно кроше. Бел беше също толкова бърз. С лявата си ръка блокира крошето и се приготви за ответен удар. Но вместо да замахне с юмрук, жълтоокият мъж извади от палтото си револвер. Ударникът прищрака и младият детектив осъзна, че е бил измамен от майстор.

— Изглеждаш изненадан.

Бел се втренчи в очите на нападателя. Грейди Форър беше прав. На слабата светлина изглеждаха златисти. Цветът им бе също толкова странен, колкото и тонът на гласа му, изпълнен с гордост. Сякаш очакваше Бел да се възхити, задето бе изигран. Какво ставаше, по дяволите? Явно не се бяха озовали тук по случайност. Мъжът беше поставил капан, в който Бел влезе услужливо и сега се чувстваше като глупак. Но поне вече знаеше, че сънят му от мината не е никакъв сън.

— Извади пистолета от кобура си! Само с показалец и палец. Ако не държиш другите три пръста изпънати през цялото време, мъртъв си!

Бел бръкна бавно под палтото и извади с два пръста армейския си „Колт“. Мъжът протегна ръка и Бел го постави в дланта му. Онзи го прибра в собствения си кобур.

— Сега и пистолетът в ръкава ти.

Бел извади деринджъра си.

— И в другия.

— Нямам друг в ръкава.

— Тогава в джоба на палтото ти — щракна мъжът с пръсти.

Бел извади още един деринджър от джоба на палтото си. Беше много малък и лек — подарък от Джо ван Дорн по случай „завършването“ му и след многократни огледи Бел бе установил със задоволство, че скрит в джоба му, пистолетът с нищо не издава присъствието си.

— Набито око! — каза той.

— И преди съм ги виждал тези, синко.

Бел отново долови горделивите нотки в гласа, точно както се надяваше. В последната реплика нямаше опитност и рутина, а самохвалство. Мъжът отново сякаш очакваше ръкопляскания. Бел наистина беше впечатлен. Този човек си разбираше от работата. Но още не смяташе да му ръкопляска. Вместо това попита:

— Виждал си ги и преди? Значи ме следиш отдавна? Кой си ти?

— Ножа в ботуша!

Мъжът насочи към лицето на Бел деринджъра, който току-що му беше взел, а с револвера се прицели надолу. Прилича на „Колт“, реши Бел, но ударникът беше необичайно широк, патронникът беше подравнен, а мерникът беше премахнат, навярно за да може непознатия да вади оръжието по-бързо.

— Кой ботуш?

— Мога да пробия дупка в един от тях. Или може да ми покажеш… Бавно!

Бел извади дълъг нож за хвърляне от десния си ботуш.

— Ръцете ти са заети. Къде да го оставя.

— Забий го в касата на онази врата, ако можеш да я улучиш.

Касата се намираше на около седем-осем метра. Бел вдигна ръка. Пистолетът остана насочен към главата му. Острието прелетя през избата и се заби в тясното парче дърво на сантиметър от бравата.

Мъжът с кехлибарените очи сви рамене пренебрежително.

— С това хвърляне само се губи време.

Прибра деринджъра в джоба си и посегна към ботуша си. Извади нож досущ като този на Бел.

— Ето по-добър начин.

Усука китката си отдолу нагоре. Ножът изсвистя и се заби до първия, този път право в бравата.

Бел беше сигурен, че мъжът отново ще се разконцентрира за миг, докато се любува на собствените си умения. Той вдигна леко брадичка, сякаш очакваше Бел да изрази възхищението си. Беше само за миг, но напълно достатъчно, за да успее Бел да го ритне в китката.

Ръката на мъжа трепна и пръстите му се отвориха.

Бел посегна към падащия пистолет.

Твърде късно. Със скорост, на която Бел не можеше да повярва, мъжът улови оръжието с лявата ръка, дръпна се встрани, за да избегне нападението на младия детектив и го халоса в слепоочието с дулото. Светлинки избухнаха пред очите на Бел и той се изтърколи тромаво на земята.