Клайв Касслер - Стачникът

— Беше 45-и калибър. Бих казал, че е „Колт“. Но нямаше мерник, а ударникът беше много по-широк от този — и протегна напред новозакупения си „Колт“. — Чудех се дали познавате някого, който може да видоизмени „Колт“ по този начин?

— Хората правят какво ли не с револверите си. А забелязахте ли патронника?

— Беше подравнен — отвърна Бел. — А ударникът беше елегантно извит, не прав.

— Мерникът отрязан ли беше или изстърган?

Бел се замисли.

— Мисля, че имаше вдлъбнатина, в която можеше да се вкара нов.

— Колко дълго беше дулото.

— Не толкова, че да не се вади бързо от кобура.

— И е имало вдлъбнатина за мерник?… А спусъкът?

— Не го видях от пръста му.

— Колко голяма беше дръжката?

— Нека помисля… Мъжът имаше едри длани, но се виждаше долният край, значи е била по-дълга от обикновеното.

— Мисля, че сте видял „Бисли“.

— Дългобойният пистолет?

— Да, подравненият патронник е за дълъг мерник. Прекрасно оръжие, невероятно точно!

— От опит знам, че е така — каза Бел, спомняйки си как за малко изстрелите в Глийсънбърг не го убиха, при това от огромно разстояние и в сумрак.

— Но е нещо повече от дългобоен пистолет — каза оръжейникът. — С дебелия ударник и дългата дръжка е отличен и в близък бой.

— Имате ли такъв?

— Ще трябва да го поръчам специално.

— Изпратете го в офиса на агенция „Ван Дорн“ в хотел „Кадилак“. От там ще ми го препратят.

Бел плати за пистолетите и ги постави по местата им. Ала докато слагаше деринджъра с двойната цев в ръкава си, той се замисли. Жълтоокият как беше разбрал, че има оръжие там? Предположил ли беше, или беше налучкал? Или беше забелязал, че ръкавът е скроен малко по-широк? Или просто опитваше всички места, където човек би могъл да скрие пистолет?

— Ще искам още един двуцевен деринджър, моля. Но по-лек, ако имате.

— Имам един красавец, сам си го направих. Тежи наполовина на този в ръката ви. Стреля с 22-ри калибър, но не е особено мощен.

— Малката мощ е по-добре от никаква — отвърна Бел. — Ще го взема.

Мъжът извади миниатюрното оръжие.

— Не отказвам продажба — каза той. — Но май ви свършват местата за криене.

— Може ли да ми препоръчате добър шапкар?

Шапкарят работеше до късно и с готовност искаше да спечели благоволението на оръжейника, който пък му предоставяше клиенти с вкус към шапките по поръчка. В полунощ Бел забърза към хотела, за да провери дали не са пристигнали телеграми по частната линия на Ван Дорн.

Грейди Форър, който сякаш никога не спеше, рече:

— Прекрасно шапо!

Бел понакриви в поздрав широката периферия и погледна дали има нови телеграми.

Уебър и Фийлдс не се обаждаха. Бел можеше само да предполага дали наблюдават стачниците, тръгнали към Питсбърг, или са се залостили в някоя кръчма. Отбеляза си наум да накара Арчи да му даде информация отделно от тях. От Чикаго бяха пристигнали две съобщения от Уиш Кларк, и двете в типичния лаконичен стил на детективите от „Ван Дорн“, както искаше от тях шефът: „Р СКРТСИГУР РБТА.“

С други думи, Уиш не беше успял да открие Лорънс Розания из нито едно от обичайните му свърталища, за да го разпита. Детективът обаче бе получил информация, че богата вдовица или приятелка на някой магнат навярно ще се раздели с бижутата си.

Бел се изпъна като струна, когато прочете втората телеграма. Беше от Клеърборн Хенкок, когото Джоузеф Ван Дорн бе успял да убеди да не се пенсионира, за да поеме закрилата на Джим Хигинс и управлението на охранителните служби на „Ван Дорн“.

„СЕСТРА ДЖИМ ТУК АМАЕХУБАВИЦА! ПАЗЯ СРАДОСТ.“

„Амаехубавица“ и „срадост“ бяха две дълги и излишни думи, но Хенкок беше направил лична услуга на Ван Дорн и можеше да си позволи волности.

Бел отвърна:

„ДОКАТО ПРИСТИГНА АЗ.“

— Много доволен от себе си изглеждаш — каза Джеймс Конгдън.

Хенри Клей се прицели в Целувката и метна шапката си през кабинета на съдията.

— И с право — отвърна той. — Войната ни сред въглищните залежи се движи по план.

— От това, което чета по вестниците, щеше да се движи по план и без скъпите ти намеси.

Клей нямаше намерение да се съгласи толкова лесно с това, че победата му е незначителна. Малкото заиграване с Айзък Бел му беше доставило голямо удоволствие. Беше измамил, обезоръжил и унижил младия детектив на Джоузеф Ван Дорн. А това, че Бел следваше Мери Хигинс, само доказваше блестящия избор на Клей. Бел — или по-вероятно Ван Дорн, подозираше това, което Клей вече знаеше със сигурност от източниците си в профсъюза: Мери Хигинс беше предизвикала дерайлирането на влака в Денвър. Със способностите и изобретателността си тя бе много опасен елемент, а Джо ван Дорн очевидно долавяше това и затова плановете на Клей за младата бунтарка му се струваха още по-добри.