Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

„На мен ли го казваш“ — мисли си Ходжис.

— Това е дълбоко прозрение, Холи.

— Доктор Лейбовиц твърди, че е трудно човек да се откаже от навиците си. На мен ми е трудно да откажа цигарите, а на мама й е трудно да заживее сама. Както и да осъзнае, че няма цял живот да бъда онова четиринайсетгодишно момиче, свито на кълбо във ваната.

Известно време мълчат. Една врана завладява могилката на питчъра на игрище 3 и тържествуващо грачи.

Завещанието на Джанел Патерсън даде възможност на Холи да се откъсне от майка си. Голяма част от имуществото — което Джейни наследи чрез друга жертва на Брейди — се разпределяше между чичо Хенри Сироа и леля Шарлот Гибни, но Джейни беше оставила половин милион долара за Холи. За тази цел бе учредила попечителски фонд, управляван от Джордж Шрон — адвоката, когото също наследи от Оливия. Ходжис няма идея кога Джейни е предприела тези юридически постъпки. Нито пък защо ги е предприела. Никога не е вярвал в предчувствията, обаче…

Обаче.

Шарлот твърдо се обяви срещу изнасянето на Холи и заяви, че дъщеря й не е готова да заживее самостоятелно. Тъй като Холи наближаваше петдесетте, на практика излизаше, че никога няма да е готова. Холи обаче беше на друго мнение и с помощта на Ходжис убеди Шрон, че ще се справи.

Адвокатът несъмнено се повлия и от факта, че тя е героиня, която дава интервюта на всички водещи средства за масово осведомяване. Напротив, Шарлот сякаш се плашеше най-много именно от героичния й статус. Не можеше да приеме мисълта, че психически неуравновесената й дъщеря изигра ключова роля (може би ключовата роля) в предотвратяването на едно осъвременено „избиване на младенците“.

Според завещанието на Джейни разкошният апартамент с изглед към езерото ставаше съсобственост на леля Шарлот и чичо Хенри. Холи поиска разрешение да се премести там, поне в началото, и Шарлот отказа бързо и категорично. Брат й не успя да я разубеди. Разубеди я самата Холи, като заяви, че възнамерява да се установи в града и щом майка й е непреклонна за апартамента, ще си наеме жилище в Лоутаун.

— В най-опасната част на Лоутаун — уточни тя. — Където ще си купувам всичко в брой. И ще размахвам банкнотите, за да видят всички, че имам пари.

Това реши нещата.

Животът й в града — за пръв път прекарва толкова време далеч от майка си — не е лесен, но психоложката много я подкрепя и Ходжис редовно я навестява. По-важно, Джером също се отбива при нея, а Холи е честа гостенка в дома на семейство Робинсън на Тийбъри Лейн. Ходжис е убеден, че именно там, а не върху кушетката на доктор Лейбовиц протича истинското лечение. Барбара е започнала да й вика „леля Холи“.

— Ами ти, Бил? — интересува се Джером. — Някакви планове?

— Какво да ти кажа — усмихва се Ходжис, — предложиха ми работа в охранителна агенция „Бдителност“. Как ви се струва?

Холи радостно пляска с ръце и подскача върху скамейката като малко дете:

— Ще приемеш ли?

— Не мога.

— Сърцето ли? — предполага Джером.

— Не. Трябват препоръки, а съдия Силвър ми каза тази сутрин, че шансовете ми да ги получа са горе-долу колкото шансовете евреите и палестинците да построят заедно първата междуверска космическа станция. Мечтите ми да стана частен детектив също пропадат, защото и там трябват препоръки. Един поръчител, когото познавам от много години, ми предложи да се занимавам с издирване на укриващи се длъжници, за което не са нужни никакви документи. Бих могъл да работя на компютъра почти без да излизам от къщи.

— Мога да ти помагам — казва Холи. — По компютърната част. Не искам да преследвам никого. Веднъж ми стига.

— Как е Хартсфийлд? — намесва се Джером. — Нещо ново или всичко е постарому?

— Постарому — отговаря Ходжис.

— Не ми пука! — Холи се държи войнствено, но за пръв път, откакто пристигна в „Макгинис“, хапе устни. — Отново бих го цапардосала. — Свива юмруци. — Отново, отново, отново!

Ходжис взима единия й юмрук и нежно го разтваря. Джером разтваря другия.

— Естествено — успокоява я Ходжис. — Нали затова кметът те награди с медал.

— Да не забравяме, че не плащаш билет за автобусите и музеите — добавя момчето.

Лека-полека Холи се отпуска.

— Защо ми е да пътувам с градския транспорт, Джером? Имам много пари в попечителския фонд, както и мерцедеса на братовчедка ми Оливия. Великолепен автомобил. И почти без навъртени километри!

— Не е ли населяван от призраци? — пита Ходжис. Не се шегува — наистина му е любопитно.