Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Сега Алис си дереше гърлото, но скоро замени виковете със сълзи. Юри реши, че достатъчно се е забавлявал. Бръкна в джоба си и извади дебело руло изолирбанд, с което си послужи, за да овърже девойката. За по-сигурно отново й омота глезените и я остави на съдбата й, като затвори металната врата след себе си.

Мина по обратния път, покрай мазетата, по ледения тунел, качи се по стоманената стълба. Стигна на повърхността и загледа глутницата кучета, които нарочно държеше гладни, за да се предпази от евентуалните любопитковци. Сега, за да заличи следите, трябваше да се освободи от доджа. Можеше да го запали на някой пустинен терен, но беше опасно, защото имаше вероятност патрул от ченгета да го надуши. По-простото решение беше да го остави някъде в Куинс. С двайсетинчовите джанти и бронята на танк той бе идеалната гангстерска джаджа. Луксозна играчка, която интересува крадците. Особено ако някой остави ключовете на таблото…

Доволен от взетото решение, той излезе на уличката, където беше паркирал, и установи, че…

… колата я нямаше!

Огледа се наоколо. Пустинно празно. Нададе ухо. Чуваха се само шумът на вълните и вятърът, който метеше по манежите.

Юри дълго остана неподвижен, смаян от бързината, с която бяха задигнали колата. Трябваше ли да изпитва безпокойство, или да се радва? Най-вече: налагаше ли се да предупреди шефа си? Реши да не казва нищо. Бяха поискали от него да направи така, че машината да изчезне и ето че пикапа го нямаше. Това е всичко.

Най-важното беше, че е хванал момичето…

Гринидж Вилидж

5 часът през нощта

Джонатан се събуди внезапно с глава върху рамото на Мадлин. Въпреки че се ококори така неочаквано, се чувстваше учудващо добре. Къщата се беше затоплила. Отвън напираше шумът на вятъра и се усещаше сърцебиенето на града. Той погледна часовника, но още малко остана така, прилепен до нежното и топло тяло. След това си наложи и тихо се отстрани от горещата топка на своята зараждаща се любов.

Навлече пуловер и джинси, после затвори вратата на стаята и слезе в салона. От джоба на палтото си извади фотокопието, което Мадлин му беше дала вечерта: електронната поща, открадната от компютъра на Жорж.

От: Франческа Де Лило

До: Жорж ла Тюлип

4 юни 2010 г., 19.47

Жорж,

Моля те, откажи се от намерението си да отидеш да видиш Джонатан в Сан Франциско. Ние взехме правилното решение. Късно е да имаш угризения на съвестта, мислех, че си разбрал всичко, като си прочел пресата.

Забрави Джонатан и това, което ни се е случило. Остави го да се съвземе.

Ако му признаеш истината, ще поставиш и трима ни в драматично положение и ще загубиш всичко: работата, апартамента и личния си комфорт.

Джонатан се настани зад дъбовото бюро, на което се намираше компютърът. Вероятно Клер беше свикнала да преотстъпва жилището си на приятели: специална лепенка на екрана сочеше паролата, която даваше достъп до системата за „гости“. Джонатан влезе в интернет и отново прочете имейла. Значи Франческа не му беше изневерила с Жорж… Още не можеше да повярва. Защо в такъв случай бе подготвила този гнусен сценарий? Заради каква своя тайна?

Прочете писмото за трети път и особено го впечатли изречението: „Мислех, че си разбрал всичко, като си прочел пресата.“ За какво намекваше Франческа? Имейлът беше от месец юни. Мадлин сподели с него, че беше преровила статиите във вестниците от предходните месеци, търсейки имената на Франческа и на Жорж, но не е намерила нищо.

Той се прозина, стана, за да приготви кафе и започна на свой ред да пресява архивите на пресата. Несъмнено, обяснението на мистерията беше някъде тук. След един час, попадна на странна статия в „Дейли Нюс“:

Излязъл на риболов край остров Кълъмбъс, един любител на морските спортове направи този четвъртък зловещо откритие, след като хвана акула в мрежите си. Когато я вдигна на палубата, акулата изплю дълго парче кокал, което силно приличаше на човешка кост от рамото до лакътя. Заинтригуван, човекът предупреди бреговата охрана и мъжете разпориха корема на животното, където намериха други части от човешки скелет и по-специално част от гръден кош и челюст. Благодарение на ДНК анализ бахамската полиция успя да идентифицира трупа. Той беше на американския бизнесмен Лойд Уорнър, вицепрезидент на луксозния хотелски комплекс „Уин Ентъртейнмънт“. Четирийсет и пет годишният господин Уорнър беше в неизвестност от 28 декември миналата година, когато е бил забелязан на летището в Ню Йорк, в бутик за дрехи, след като се връщал именно от Бахамските острови.