Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— И в записа се споменава за катари и Йона, така ли?

— Si, sua santità.

— През хиляда двеста петдесет и пета, ваше светейшество, папа е бил Александър Четвърти — поясни Памфили. — Рожденото му име е Риналдо, граф Сени. Или Риналдо ди Сени.

Понтификът се намръщи и отново се обърна към монсиньора.

— Та значи разполагате само с този запис: катари, Йона, игуменката на Кинвара и едно неясно указание за унищожаване на някакво тайнствено писмо. Това ли е всичко?

— При цялото ми уважение, ваше светейшество, задачата ми беше доста мъглява. Не съм сигурен, че това писмо, което се споменава в записа, изобщо е съществувало по времето на убийството. Каталогът е почти толкова древен, колкото и самите документи. С хората ми денонощно претърсваме Архива. — Той въздъхна и поклати глава. — Даже се обърнахме за помощ към Сестрите на свети Винсен дьо Пол и пак успяхме да открием само…

— Свети отче — прекъсна го кардинал Памфили, — характерът на вашето издирване ми е напълно неизвестен, но да намерите нещо конкретно във Ватиканския архив е… В Архива има близо десет километра лавици. Монсиньор Браски може години наред да търси дори само едно писмо със сто души персонал и… — Сви рамене и сведе поглед към пода.

Папата поглади обикновения сребърен кръст, който винаги носеше на шията си, и отново закрачи пред медното разпятие. Префектът на Архива и държавният секретар се изправиха в почтително мълчание. Накрая Светият отец спря пред разпятието с гръб към тях.

— Монсиньор Браски, моля, продължете търсенето. Направете всичко възможно да установите какъв документ е откраднал убиецът.

— Разбира се, sua santità.

— Благодаря, монсиньор. Повече няма да ви задържам.

— Да, разбира се, sua santità. — Той се поклони и прибави: — Бог Отец, Неговият Син и Света Богородица да благословят ваше светейшество. — Отново се поклони, излезе и тихо затвори вратата.

— Кардинал Памфили? — все още обърнат с гръб към него, каза папата.

— Да, santissimo padre 8 8 Свето отче (ит.). — Б.пр. ?

— Като държавен секретар на Ватикана, искам да създадете секретен отдел в Службата за археологически проучвания. Неговата функция ще е да следи и докладва лично и единствено на мен за всякакви планирани разкопки на шотландския остров Йона. И назначете в него хора, на които имате абсолютно доверие.

— Да, sua santità, веднага ще се погрижа. Но ако имах по-добра представа за обсега и целите на…

— Не, Армано.

Папата се обърна и погледна своя кардинал. Обикновено топлите му очи бяха студени и непроницаеми.

— Навярно някой ден, скъпи Армано, ще се наложи да узнаеш… Но… — Топлината внезапно се завърна в кафявите очи на Светия отец. — Но не сега, стари приятелю. Защото това знание е бреме, което не бива да носи никой Божи човек, ако не е длъжен.

— И негово светейшество трябва да носи това бреме сам, така ли?

Понтификът отново се обърна към медното разпятие.

— Да — отвърна тихо, пресегна се и докосна разпнатия Христос. — Преди мен на Светия престол са седели над сто и седемдесет наследници на свети Петър, Армано. И всички ние сме крили този ужас в мрака, където му е мястото. Трябва завинаги да го задържим там.

Йона, островче в западната част на шотландските Вътрешни Хебриди, винаги е била известна като могъщо място. Някои твърдят, че усещали вибрации, излъчващи се от хълмовете, пасищата и бърдата, особено по залез-слънце и призори. В митичните пещери и тунели дълбоко под облото хълмче Сехин Мор, в превод Вълшебната могила, живеел мъничкият народ, който нощем излизал и лудувал на лунна светлина. Най-високият хълм, Дун И, бил свято място, на което ангели рисували с облаци картини на нещата, очакващи чистите духом.

Грохотът на прибоя накара професор Том О’Брайън да се обърне и той видя как една необикновено голяма вълна с пенлив гребен се разбива в скалите, защитаващи Порт а’Хурейк. Заливчето носеше името на лодката с корпус от ясенови греди, върху които били опънати животински кожи, лодката, докарала един дълбоко набожен ирландски благородник на Йона преди повече от четиринайсет столетия.

Навярно тъкмо тази легендарна мистична сила на острова, пред която благоговеели езичниците пикти и древните келти преди тях, привлякла онзи свят мореплавател в навечерието на Петдесетница през бурния Северен проток. Този ирландски поклонник, Колъм, почитан в християнския свят като св. Колумба, слязъл на белия като захар пясъчен бряг на Йона през 563 година, за да построи своя манастир като факел на знанието в епоха на пълен мрак.