Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Скоро се натъкна на четири по-малки, по-фини пергаментови страници от телешка кожа, придобили с годините бежов цвят. Ситният хиберно-латински текст — старокелтски, написан на латиница — беше покафенял.

Той извади от куфарчето лупа и прочете датата най-отгоре на първата страница:

„В деветия ден на декември, 859 години след възнесението на нашия Бог в Неговото небесно царство, през втората година от понтификата на Негово божествено светейшество Николай I.“

В ъгъла на писмото на окситански бяха надраскани — припряно и с друг почерк — странните думи:

„Разказва се за онуй, що видяхме в една планинска пещера три залеза след падането на Монсегюр. Дано някой ден се въздигне и погуби римската развратница.“

Докато гледаше писмото със собствените си очи, той си припомни семейната легенда, предавана в продължение на над четирийсет поколения… За пръв път я беше чул от баща си още прекалено малък, за да я разбере…

През последните години от папския кръстоносен поход срещу катарските еретици Римската църква преследвала четирима бегълци от последната превзета катарска твърдина. Понеже смятали, че тримата свети мъже и рицарят носят нещо, което може да погуби Римската църква, агентите на Инквизицията ги гонили чак до най-отдалечените краища на Европа.

Четиримата се разделили, след като скрили в една планинска пещера онова, което щяло да бъде наречено „катарското съкровище“.

Рицарят стигнал до Ирландия и намерил в Кинварското абатство не само убежище, но и любов.

Една страстна нощ той разкрил на своята любовница причината Инквизицията да го дири под дърво и камък. Очаквал да я ужаси, ала монахинята му разказала, че преди 385 години тогавашната и гуменка на Кинварското абатство получила писмо, в което се съобщавало за такива неща.

Епископът прокара палец по гладкия пергамент на писмото.

Смятало се, че игуменката се самоубила, след като го прочела.

Влюбената монахиня разказала на своя рицар, че ще намери писмото, заключено в едно подземие в покоите на сегашната игуменка. Той го откраднал и на другия ден потеглил за Южна Франция, като зарязал монахинята с тяхното неродено дете. Клетата жена по-късно се хвърлила в Голуейския залив и се удавила.

Катарският рицар, който давал воля на омразата си към Римската църква, като спял с Христови невести, потърсил закрила в манастира във Фонтевро и спечелил сърцето на друга монахиня. Ватиканските инквизитори научили къде е и го обкръжили. Точно преди да го заловят, той дал кинварското писмо на монахинята с указанието да го скрие.

Агентите на Църквата го арестували и го подложили на изтезания, но рицарят не им разкрил местонахождението на катарското съкровище, нито им споменал за кинварското писмо, потвърждаващо съществуването на съкровището. Запазил мълчание дори когато горили плътта му с жарава.

Броени дни след смъртта му съкрушената монахиня заминала за Рим, за да скрие писмото сред безчетните документи във Ватикана. Само месец по-късно обезобразеният й труп плавал по Тибър.

Епископът въздъхна. Колко странни бяха капризите на историята! В дневника на една убита монахиня, негова прапрапрабаба се разказваше за това писмо и неговото съдържание. Векове по-късно един свещеник се натъкнал на него в архива на Ватикана и го отлъчили само защото споменал за това. Озлобен, той разкрил на един-единствен човек, бащата на епископа, къде е скрито писмото — сред милионите книги и документи.

Епископът се усмихна, извади бележниците и папките от куфарчето си, откъсна месинговия кръст, разтвори тайния джоб и измъкна кинжал в капия от кожа на анаконда.

За миг се възхити на острието от дамаска стомана, после отряза писмото от огромния том.

— Какво правите?!

Епископът се завъртя. От прага с тътрене се приближаваше прегърбен свещеник, подпираше се на бастун.

— Попитах ви нещо — каза старецът. В южняшкия му акцент се долавяше типичното калабрийско провлачване на думите.

— Внимавай, отче — с аристократично генуезко произношение отвърна той. — Разговаряш с епископ.

Старецът присви мътните си очи и насочи към него костеливия си показалец.

— Не. Разговарям с вандал, преоблечен като епископ. Ще повикам швейцарската гвардия!

Обърна се и понечи да се отдалечи.

— Не знам за какъв се мислите — каза през рамо, — обаче не можете да режете един безценен сборник като че…

Раймон Тренкавел направи по-малко от две крачки, обгърна с ръка гърлото на стареца, замахна с кинжала и го заби до ръкохватката над лонната му кост.