Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

Сакс внимателно огледа главата на младата жена, също под блузата й, отпред и отзад.

— Не. И няма следи от електрошоково оръжие… Обаче, Райм, я виж това. — Тя посочи миниатюрна червена точица на врата на жертвата.

— Инжекция?

— Така мисля. Вероятно упойка, а не отрова. Няма следи от оток или друго раздразване, което може да е причинено от токсина.

— Ще разберем от кръвното изследване.

Амелия засне раната, после се наведе и внимателно обърса кожата наоколо с тампон, за да събере попаднали там частици. Обработи по същия начин останалата част от тялото и земята наоколо. От толкова старателен престъпник можеше да се очаква, че е носил ръкавици — но дори убиец, използващ всички възможни предпазни средства, лесно би могъл да остави микроследи върху жертвата или местопрестъплението.

Точно това гласи принципът на обмена, формулиран от френския криминалист Едмон Локар през миналия век: че при всяко престъпление се извършва пренос на улики между престъпника и местопрестъплението или престъпника и жертвата. Тези микроскопични веществени следи (които той наричаше „прах“) могат да са много трудни за откриване и събиране, но съществуват — за старателния и находчив криминалист.

— Има нещо странно, Райм.

— Странно ли? — В гласа му прозвуча леко презрение към тази твърде неясна дума. — Поясни.

— Използвам само един от прожекторите, оставени от първите пристигнали полицаи (другият е насочен към тунела). Но на земята има две сенки. — Тя погледна нагоре и бавно се завъртя, за да види по-добре. — Аха, близо до тавана има друга лампа, между онези две тръби. Прилича на фенерче.

— Не е ли оставена от първите пристигнали полицаи?

— Кой полицай или парамедик ще си остави фенерчето?

Дългите черни фенери, с които бяха снабдени всички полицаи и пожарникари, бяха безценни — отличен източник на светлина, да не говорим, че можеха да служат и като оръжие при ръкопашен бой.

Сакс обаче забеляза, че оставеното в тунела не е от скъпите модели. Това беше евтино пластмасово фенерче.

— Закрепено е за тръбата. С тиксо. Защо е трябвало да оставя фенерче тук, Райм?

— Аха, това обяснява как е станало.

— Кое?

— Как управителката на магазина е открила тялото. Благодарение на фенерчето. Извършителят е искал да бъде сигурен, че ще получим посланието от нашия спонсор.

Думата прозвуча малко неуважително на Сакс, но тя винаги бе подозирала, че в голямата си част грубото държане и сарказмът на Райм са защитен механизъм. Въпреки това се питаше дали не вдига бариерата на защитата по-високо от необходимото.

Тя предпочиташе да не прикрива чувствата си.

— Ще го прибера последно — каза на Райм. — Всяко допълнително осветление ще ме улесни.

След това започна да „обхожда мрежата“, както Линкълн наричаше процеса на търсене на улики. Методът на решетката е най-изчерпателният начин за оглеждане на местопрестъпление и оценка какво се е случило. Включва бавно обхождане на района по права линия, после обръщане, преместване с една стъпка наляво или надясно и връщане в обратната посока. Криминалистът прави това упражнение, докато обходи целия район. После се завърта на 90 градуса и обхожда местопрестъплението още веднъж, но перпендикулярно на първия оглед. Като да косиш ливада два пъти.

Освен това при всяка стъпка извършващият огледа спира, за да погледне нагоре, надолу, наляво и надясно.

Много важно е и да подушиш местопрестъплението, макар че в сегашния случай Сакс усещаше само вонята на повърнатото от Клоуи. Нямаше миризма на гнило или изпражнения, което я изненада, имайки предвид, че една от тръбите в тунела беше на градската канализация.

При огледа не се откриха много неща. Каквито и инструменти да бе използвал престъпникът, явно си ги беше отнесъл със себе си — освен фенерчето и тиксото. Все пак Сакс намери още нещо — смачкана на топче леко пожълтяла хартийка.

— Какво е това, Сакс? Не го виждам много ясно.

Тя обясни.

— Остави я така. Ще я разгънем тук. Вътре може да има частици. Интересно дали не е от нея.

„Нея“. „Жертвата.“

Клоуи Мур.

— Или от извършителя, Райм. Под ноктите й намерих частици, които приличат на остатъци от хартия.

— О, това може да е добре. Борили ли са се? Дали е хванала нещо негово? Дали той е искал нещо нейно и го е изтръгнал от пръстите й, докато тя се е опитвала да го задържи? Въпроси, въпроси, въпроси.

Сакс продължи търсенето с други ролки за косми и малка портативна прахосмукачка. След като прибра и надписа пробите, използва друга прахосмукачка и ролка, за да събере частици възможно най-далече от мястото, където лежеше Клоуи и където бе стъпвал извършителят. Това щяха да са контролни проби — частици, които по принцип се срещаха в този район. Ако например в лабораторията откриеха глинеста почва около отпечатъците от обувките на извършителя, можеха да направят извода, че живее или работи на място, където има много глина. Би било една стъпка към разкриването на убиеца — малка, но все пак стъпка.