Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

От централата на ФБР в Манхатън се получи обаждане.

— Птичките не искат да пропеят, Линкълн — каза Фред Делрей, който ръководеше разследването от страната на федералната полиция.

Семейство Стантън и синът им се намираха във федералния арест, но явно — ако преведем думите на Делрей — не искаха да сътрудничат.

— Притисни ги някак, Фред. Искам да разбера кой, по дяволите, беше убиецът. Отпечатъците му ги няма в базата данни.

— Видях снимките на твоето момче в тунела след близката му среща с хаш-две-о. Ужас, много нелеп начин да умреш, какво ще кажеш? С каква скорост е изцвърчала тая вода?

Райм бе включил телефона на високоговорител. Сакс, застанала до работната маса, се обади:

— Никой не знае, Фред, но след като го е разрязала на две, водната струя е пробила бетонната стена и една парна тръба от другата страна. Трябваше да се измъквам бързо, за да не се сваря.

— Намери ли нещо интересно в тунела?

— Не много. Повечето неща се бяха поразмили. Е, също и посварили, при толкова много пара.

Тя обясни за писмото, оставено с цел да се предизвикат размирици.

Агентът въздъхна:

— Точно когато си помислиш, че светът се променя…

— Ще обработим уликите, Фред, и ще ти се обадим.

— Голямо благодаря.

Затвориха и Сакс продължи да помага на Мел Купър при анализа на микроуликите, тъканните проби и пръстовите отпечатъци от хотела на Стантънови. От тях само едни фигурираха в базата данни — тези на Джошуа Стантън, картотекиран в окръг Клейтън за нападение над хомосексуалист. Престъпление от омраза.

Райм погледна снимките от местопрестъплението, без да се впечатлява от зловещата гледка. Отново се взря в зловещата татуировка — в червената стоножка на лявата ръка на престъпника. Очите зловещо наподобяваха човешки. Беше, както каза Сакс, отлично направена. Дали сам се беше татуирал? Или му я бе направил някой приятел? Вероятно сам. Въпрос на гордост.

Телефонът на Сакс иззвъня.

— Не, не — прошепна тя след малко, с което привлече вниманието на всички в стаята.

На лицето й се изписа ужас.

Райм се намръщи. Какво бе станало?

Тя затвори. Погледна всички.

— Състоянието на Лон се е влошило. Получил е сърдечен арест. Реанимирали са го, но положението не е добро. Трябва да отида при Рейчъл.

— Добре, Сакс, върви. Ние тук ще се оправим. — Райм се замисли за момент. — Защо не се обадиш на Пам да я попиташ дали не иска да дойде? Тя обичаше Лон.

Сакс взе якето си от закачалката. Колебаеше се. След малко отговори:

— Не. Честно казано, няма да понеса да ми откаже още веднъж.

Явно Били не смяташе да я убива.

Поне засега.

Бе заредил машинката с мастило, а не с отрова.

— Стига си мърдала!

Стоеше на колене до дивана, на който я бе проснал.

— Ръцете ме болят — оплака се Пам. — Моля ти се, махни това тиксо. Моля те.

— Не.

— Можеш да ги вържеш отпред.

— Не. Стой неподвижно — изръмжа той. Погледна я и тя спря да мърда.

— Какво, по дяволите…

Последва силна плесница.

— Трябва да съблюдаваме добро поведение, не разбираш ли? Да не си посмяла повече да ругаеш и да ми държиш такъв тон! — Били я сграбчи за косата и я разтърси като лисица плячката си. — Отсега нататък ролята ти е да бъдеш моя жена. Хората ще те гледат до мен. Като вярна съпруга.

Продължи да татуира.

Пам си помисли да запищи, но беше сигурна, че той ще я пребие от бой, ако се опита. Освен това в сградата нямаше никого. Единият апартамент беше празен, а наемателите от другия бяха на екскурзия с кораб.

Били заговори разсеяно:

— За известно време ще трябва да се скрием добре. Чичо и леля няма да ме издадат. Но братовчедът Джошуа… въпрос на време е да изпее всичко. За мен включително. Не можем да се върнем в Южен Илинойс. Приятелят ти Линкълн ще изпрати ФБР да арестува всички старши членове на СВАС. И отново ще заподозре хората от Ларчууд, затова и Мисури отпада. Ще отидем някъде другаде. Може би в „Патриотична асамблея“ във вътрешността на щата Ню Йорк. Те са извън вниманието на полицията. — Обърна се към нея: — Или в Тексас. Там има хора, които си спомнят родителите ми като мъченици, загинали за свободата.

— Сет…

— Ще се покрием за няколко години. И ако още веднъж ме наречеш „Сет“, ще те фрасна. Мога да изкарвам пари с татуировки. Ти можеш да преподаваш в неделното училище. Малко по малко ще се върнем към нормалния живот. Нова самоличност. Със СВАС е свършено, но може би така е по-добре — ще продължим напред. Ще основем ново движение. И ще го организираме много по-добре. Ще го направим както трябва. Ще обучаваме жените си в училища — и нямам предвид църковни училища. Имам предвид обществени и частни. Ще възпитаваме децата от малки. Ще ги посветим в каузата. Ние, мъжете, ще се кандидатираме за управленски постове, отначало на ниско ниво, в градовете и окръзите. Ще овладеем първо местната власт, после ще тръгнем по-нагоре. О, ще бъде съвсем друг свят. Сега сигурно не мислиш така. Но после ще се гордееш, че си част от това дело.