Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

— Добре, добре, добре! Престани, моля те — проплака тя. — Кой си ти? — прошепна плахо, опасявайки се от нов удар.

Той изглеждаше способен на убийство; очите му бяха като на обладан от лудост.

Блъсна я и тя падна на пода. Издърпа я грубо на дивана, върза ръцете й с тиксо отзад и я обърна по гръб.

— Казвам се Били Хейвън.

Продължи да подрежда някакви шишенца и да сглобява татуировъчната машинка. Погледна я и забеляза изражението й на пълно недоумение.

— Не разбирам. Говорих с майка ти по телефона… О, да, да. Била е леля ти.

Той кимна.

— Ама ние се познаваме от година — продължи Пам. — Повече.

— О, ние планираме атаката поне от толкова време. И планирах как да те върна завинаги в живота си. Мое Хубаво момиче.

— Хубаво момиче?

— Откраднаха те от мен. Не физически. Но духовно — да. Ти бе отвлечена от Амелия и Линкълн. От хората с най-неподходящо мислене. Май не ме помниш. Разбира се. Срещнахме се преди много време. Преди цяла вечност. Бяхме малки. Ти живееше в Ларчууд, в милицията на господин и госпожа Стоун.

Пам си спомни Едуард и Катрин Стоун. Хитри радикали, избягали от Чикаго, след като проповядвали сваляне със сила на федералната власт. Майката на Пам, Шарлот Уилоуби, бе попаднала под влиянието им, след като мъжът й, бащата на Пам, загинал при умиротворителна операция на ООН.

— Ти беше на шест тогава. Аз — с няколко години по-голям. Леля и чичо дойдоха в Мисури, за да говорят със семейство Стоун за една кампания против абортите. Няколко години по-късно чичо ми реши да укрепи връзките между ларчуудската милиция и „Съвета за върховенство на американското семейство“ и така двамата със Стоун уредиха да се омъжиш за мен.

— Какво?

— Ти беше моето Хубаво момиче. Щеше да станеш моя жена и майка на децата ми.

— Сякаш съм някаква крава, някаква шиб…

Бърз като змия, той я стисна с два пръста през бузите. Дъхът й секна от болката.

— Няма да те предупреждавам повече. Аз съм твоят мъж и ще ми се подчиняваш. Ясно?

Пам се сви и кимна.

— Нямаш представа какво преживях! — изкрещя той. — Те те отнеха от мен. Промиха ти мозъка. Сякаш светът ми свърши.

Сигурно говореше за времето, когато с майка си и пастрока си Пам бе дошла в Ню Йорк преди няколко години. Родителите й замисляха друг терористичен план, но Линкълн и Амелия го осуетиха. Пастрокът й беше убит, а майка й — арестувана. Пам бе спасена и попадна в системата за приемни грижи на града.

Тя си спомни първата среща със Сет преди година. Да, беше й се сторил твърде познат, твърде внимателен, твърде привързан. Но тя се влюби до уши. (Добре де, помисли си сега, може би Амелия беше права, че поради младостта си отчаяно търсеше нежност, любов. И така бе пропуснала това, което трябваше да забележи.)

Сега Пам се втренчи в машинката за татуиране, в шишенцата с отрова. Спомни си от каква мъчителна смърт са умрели жертвите му.

Кой от любимите си токсини бе избрал за нея?

Защото това я чакаше сега, разбира се. Щеше да я убие, защото Линкълн бе казал, че може да се наложи да свидетелства срещу Стантънови. И защото плановете му се бяха провалили и леля му и чичо му щяха да лежат в затвора до живот.

Той искаше да си отмъсти.

Убиецът отново погледна символа, който бе нарисувал на бузата й със собствената й кръв.

Щастлив…

Тя си спомни една дъждовна неделя, когато седяха на същия диван и гледаха телевизия. Тогава Сет я целуна за първи път.

„Тогава се влюбих“ — помисли си.

Било е лъжа. Всичко е било лъжа. Спомни си месеците, които уж бе прекарал в Лондон, за да се обучава в една рекламна агенция, планираща да отвори офис там. Друг път. Бил е при чичо си и леля си, за да планират атаката. А след като уж се върна от Великобритания, тя изобщо не обърна внимание на странното му поведение. Задачи, заради които го нямаше часове наред; телефонни обаждания, които никога не приемаше в нейно присъствие; неочаквани заседания; това, че не я запозна с нито един от колегите си и не й показа къде работи. Това, че си общуваха само с текстови съобщения, а не разговаряха по телефона. Но тя не заподозря нищо, защото го обичаше и беше сигурна, че Сет никога няма да направи нещо, за да я нарани.

Положи усилие, за да спре сълзите. Оказа се лесно. Гневът прогони сълзите.

Сет… по-точно Били , започна да зарежда пълнителя на машинката с течност от някакво шишенце.

Пам не можеше да си представи какво е да умреш по този начин. Болка. Гадене, изгарящо чувство в корема, бодежи в гърлото, повръщане, и пак повръщане, но без да донесе облекчение. Размекване на кожата, кръвотечение от устата, носа, очите…