Брайан Хейг - Тайно разрешение

За момент настъпи объркване, докато Смит и Смодърс се споглеждаха несигурно, като и двамата очевидно се чудеха дали имам право да постъпвам така. Честно казано, и аз не бях сигурен, но какво толкова.

— Без адвокати — повторих и затворих вратата под носа на Смит.

После се обърнах към Смодърс.

— Заповядайте, седнете.

Най-важното при предварителните разпити с потенциални заподозрени е никога да не губиш инициативата. Смодърс имаше по-висок чин, значи трябваше някак да компенсирам разликата. Освен това адвокатите само се пречкат. Знам, защото аз самият съм адвокат и постоянно се пречкам.

Седнах зад бюрото и двамата с Мороу останахме напълно неподвижни. Смодърс се опитваше да си възвърне самообладанието, което не беше лесно, защото току-що бях провалил плановете му. Най-сетне извадих диктофон от чекмеджето на бюрото и го включих. Това също много помага на нервите.

— Господин полковник, кажете пълното си име и опишете връзката си с обвиняемите.

Той изправи рамене.

— Казвам се Уил Смодърс. Те са под мое командване.

— Можете ли да бъдете по-точен?

— Аз съм командир на Първи батальон на Десета бригада за специални операции. Екипът, командван от капитан Тери Санчес, беше зачислен към моя батальон.

— Командир? Бихте ли обяснили в какъв смисъл употребявате тази дума, моля?

Той сбърчи чело за няколко мига, преди да отговори:

— Ами… това означава, че работят за мен. Че аз отговарям за тях.

— Добро определение. От колко време сте техен командир?

— Почти две години.

— А капитан Санчес от колко време е командир на екипа?

— Може би от половин година.

— Значи го познавате едва от половин година?

— Не. Той беше в моя личен състав и преди това. Работеше в оперативния щаб.

— Беше ли вече в батальона, когато пристигнахте?

— Да. Мисля, че е бил тук шест месеца преди мен.

— Значи го познавате от две години?

— Да, две години. Горе-долу толкова.

Всичко дотук беше само за загрявка. Разпитите винаги започват с прости еднозначни въпроси, за да настроите събеседника да отговаря бързо и почти автоматично. Сега беше време да задълбая в личните му мнения.

— Бихте ли казали, че го познавате добре?

— Предполагам.

— Кой взе решението да го повишат в командир на екипа?

— Аз. Решението трябваше да бъде одобрено от командира на бригадата, но аз го препоръчах.

— Командирът на бригадата?

— Бригаден генерал Мърфи.

— Добър офицер ли е Санчес?

— Ами… да. Ъъъ, много добър офицер — каза той, като изведнъж се замисли дълбоко. — Всъщност изключителен, във всяко отношение.

— В какви отношения?

— Той е чудесен професионалист. И винаги дава личен пример на войниците.

Усмихнах се подигравателно.

— Дава личен пример на войниците? Мислех, че това е просто клише.

— Какво искате да ви кажа?

— Не знам. Какви методи използваше? Задължаваше ли хората си да изпълняват заповедите му, или се опитваше да ги убеждава? Умен ли беше? Твърдо ли пипаше?

— Всичко изброено.

Ставаше много сложно, затова се върнах на фактите.

— На колко години е той? — попитах.

— Не знам точно. Около трийсет. Може би малко над трийсет.

— От колко години е на служба?

— Десет, мисля. Може би единайсет или дванайсет. Той е капитан с голям опит. Тази година би трябвало да го повишат в майор.

— И трябваше да прослужи известно време като командир, за да получи това повишение, нали?

— Той е изключителен офицер. Не съм проверявал военното му досие, но там със сигурност е отразено всичко.

— Но в специалните сили капитаните обикновено трябва да са командвали самостоятелно част, преди да ги повишат в майори, нали така? Комисията за повишение иска да се увери, че кандидатът може да се справи и с тежка оперативна работа.

— Обичайно, да. Но не е задължително.

— Вие самият били ли сте командир на самостоятелна част?

— Да.

— Познавате ли някой командир на батальон от специалните сили, който не е командвал отряд?

— Не.

Смодърс вече беше усетил накъде отива разговорът и беше започнал много внимателно да подбира думите си. Както вече беше признал, той отговаряше за екипа на Санчес и всичките им действия. Разбира се, един батальонен командир, който ръководи голям брой военни единици, не може да бъде навсякъде едновременно. Това, което може да направи, е да избира компетентни, надеждни подчинени. Всъщност армията точно това очаква от него. А ако екипът на Тери Санчес хладнокръвно беше избил трийсет и пет души, значи де факто Тери Санчес не притежаваше необходимите качества за заеманата от него длъжност. А това пък означаваше, че Уил Смодърс е допуснал грешка. Ето защо изведнъж беше станал крайно пестелив по отношение на истината.