Брайан Хейг - Кукловодът

— Ако е бил предател, какво ти пука? — попитах. — Вече няма какво да ни каже, нали?

Горилата, която ме държеше, стегна хватката си, а Феликс пристъпи към мен. Вместо това Виктор рязко вдигна глава.

— Ти нищо не разбираш, нали? Алекси ми беше като син. Пазех го като съкровище. Отгледах го. Взех го да живее при мен, когато все още беше сополанко с баща свиневъд. Аз…

Той млъкна, задушен от чувствата си, и аз осъзнах, че той наистина е гледал на Алекси като на собствен син. Може би блуден син, но нали родителите винаги обичат децата си независимо от техните недостатъци?

И все пак нещо не се връзваше. Някъде в мозайката липсваше едно парче и аз не знаех какво е.

— Ти си знаел, че е предател — казах. — Знаел си от дванайсет години. Защо не го спря?

Той ме изгледа с чиста омраза.

— Защото ни беше полезен, идиот такъв.

Бях напълно объркан.

— Полезен? Нищо не разбирам.

— Естествено, че не разбираш. Какво докладваше Алекси на твоите хора?

— За някаква тайна организация, която според него подкопавала Русия и причинявала войни и революции.

— Тайна организация?

— Каза, че е помогнала за падането на комунизма и избирането на Елцин за президент. Както и за повторното му избиране. Причинила е войните в Чечня, Грузия и Азербайджан.

Той започна да се смее още преди да свърша.

— И вие сте вярвали на тези глупости?

— Ами… — заекнах.

— Разбира се, че не сте — отсече той. — Вашите хора със сигурност са го разбрали. Горкичкият Алекси — толкова умен и привлекателен, а в главата му нещо не е наред. Нали така?

Кимнах, защото наистина бяхме направили това заключение.

Тогава той започна да се смее съвсем искрено.

— Алекси разправя тези дивотии на твоите хора от дванайсет години и колкото повече ги усложняваше, толкова по-налудничаво изглеждаше.

— Но ти също си му повярвал, нали? Помагал си на Алекси да издирва тази организация. Проникнал си сред хората на Елцин и си пратил Алекси да търси заговорниците. Осигурявал си му средства и си бил лично замесен.

Той изглеждаше напълно изумен.

— Алекси ли ти каза това?

— Да.

Изненадата се смени с любопитство.

— А каза ли ти дали ги е открил?

— Не. Но ти го знаеш, нали ти е докладвал. Бил си наясно с всеки етап от разследването.

— Наистина ли?

— Алекси дори ми разказа как веднъж лично си издирвал оръжията, откраднати от влаковите композиции.

— А, да, онзи път — каза той, като се пляскаше по крака, сякаш си припомняше доброто старо време. — Когато Алекси си помисли, че ги е хванал. Оставаха му броени минути, но все пак направи една грешка.

Аз клатех глава, напълно объркан.

— Какво говориш? Каква грешка?

— Той винаги се държеше като добрия син и искаше новият му баща да знае какво е направил. Толкова искаше да се гордея с него, че хукна към мен на горния етаж, за да ме извика в контролния център. За нещастие тъкмо се канеше да разруши най-важното дело на живота ми и аз, разбира се, трябваше да го спра. Така че саботирах операцията му.

— Искаш да кажеш, че…

— Разбира се, идиот такъв. Тази тайна организация, както я наричаш, са моите собствени хора.

— Но…

— Но нищо — озъби се той, защото очевидно знаеше какво ще го попитам. — А сега аз искам да ти задам един въпрос.

Кимнах.

— Знаеше ли, че аз издигнах Ким Ир Сен на власт? Заминах за Северна Корея с него, когато свърши Втората световна. Елиминирах враговете му и го снабдих с оръжия, за да изгради освободителна армия. Дори убедих Мао да изпрати китайски войски и да го спаси, когато вашите военни го прогониха от Южна Корея. Знаеш ли, че именно аз вербувах Фидел Кастро? Срещнахме се в Мексико, когато той беше само един млад бандит с огромно самочувствие. Дадох му оръжие и му казах как да прогони Батиста от острова. Хо Ши Мин също е мое творение. Накарах да избият съперниците му и му помогнах да се издигне начело на движението на националистите. Съдействах му да изгони французите от Виетнам и направлявах всеки ход от нашата подкрепа във войната му срещу вашата армия.

Той млъкна, за да ми даде възможност да осмисля чутото. Бях се досетил за това-онова от разни материали на разузнаването, но беше съвсем друго да го чуя как се хвали. Не се случва често да слушаш човек, който лично е променил хода на световната история. Беше смразяващо.

— А имаше и други водачи в други държави. Конго, Етиопия, Източна Европа. Знаех как да направлявам революциите и войните, как да издигам подходящите хора чак до върха. Аз бях Кукловодът. Сталин ми измисли този прякор. Хрушчов също ме наричаше така. Брежнев ме смяташе за Бог. Андропов също.