Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Много по-сигурно бе да остави цялата работа в ръцете на Мики. Това също бе доказателство за невинността му, но не го намесваше директно; Мики бе неговата любяща съпруга, популярна и обичана публична личност и следователно нейното описание на събитията щеше да бъде прието за достоверно. Съзнаваше, че тя със сигурност ще отиде право в полицията веднага след като види снимката на Шаз — значи доста преди часа, в който той обикновено ставаше. Следователно никой не би могъл да го обвини, че е чул новините, а не е предприел нищо. Разбирате ли, господин следовател, бях толкова ангажиран с ранните вечерни новини. Понякога съм толкова зает, че не мога да отделя време да гледам и собственото си шоу, за това на жена ми пък да не говорим!

Сега вече бе време да изгради стратегията си. Нямаше нужда да се влачи до Лийдс, за да разговаря с ченгетата, те сами щяха да дойдат, това бе сигурно. Щеше да играе ролята на великодушен човек, който няма какво да крие. „Разбира се, че ще дам автограф за жена ви, господин инспектор“.

Най-важно бе да планира всичко. Трябваше да се опита да предвиди всяка ситуация и да прецени предварително най-подходящата реакция. Съвършеното планиране бе тайната на неговия успех. Това бе урок, научен с цената на голяма опасност. Първия път не беше предвидил всички подробности. Беше зашеметен от открилите се пред него възможности и не успя да осъзнае колко важно е да прецени всички възможни развития и дали има начини да се справи с тях. По онова време още не беше купил вилата в Нортъмбърланд, и се бе осланял глупаво на един полуразрушен туристически заслон, който си спомняше от преходите, които бе правил на млади години.

Бе убеден, че никой няма да ползва заслона посред зима, а знаеше, че един стар коларски път стига точно до него. Тъй като не смееше да я остави жива, се налагаше да я довърши още същата нощ. Но докато тя издъхне, почти съмна. Беше изнервен и изтощен от положените усилия — първо да я върже, после да влачи тежкото менгеме, с което размаза ръката й, и най-накрая да я удуши с една струна от старата си китара (беше решил, че и това символизира едно от нещата, които бе загубил завинаги). Затова прецени, че няма сили и да я погребе. Реши да я остави така и да се върне на следващата нощ, за да се оправи с трупа.

Джако си пое рязко дъх. Споменът го плашеше и досега. Движеше се още по главния път, на няколко мили от отбивката към коларския път, когато по радиото съобщиха, че някакви скитници открили трупа на младо момиче в разрушения заслон. Така се бе стреснал, че едва не излетя с ленд роувъра в канавката.

По някакъв начин бе успял да се овладее и да се добере до вкъщи, облян в студена пот. За щастие, не бе успял да остави улики, които да насочат следствието към него. Никой не направи опит да се свърже с него или да го разпита. Доколкото му бе известно, никому не бе минало през ума, че той би могъл да има нещо общо с убийството. Предварителната връзка беше толкова незначителна, че надали някой би й обърнал внимание.

От тази случка научи три важни неща. Първо, трябваше да намери начин да удължи страданията на жертвата си, за да може да им се наслаждава, да наблюдава как тя преживява същото, което бе преживял и той.

На второ място, той всъщност не изпитваше удоволствие от същинското убиване. Обичаше подготовката за него — страданието и страха на жертвата, усещането за власт, което отнемането на живот му създаваше. Но да убиеш младо и здраво момиче не беше шега работа — дори прекалено много напомняше на тежък физически труд. Затова и нямаше нищо против да ги остави да умират от отравяне на кръвта и отчаяние — беше далеч по-лесно, отколкото той да се занимава с това.

Трето, нуждаеше се от убежище — в буквален и преносен смисъл. Тройният отговор на този проблем бяха Мики, Нортъмбърланд и благотворителната му работа в болниците. Необходими му бяха шест месеца, за да намери решението на проблема, и през този период просто трябваше да прояви търпение. Струваше му големи усилия, но затова пък следващия път изпита още по-голяма наслада.

Нямаше никакво намерение да се отказва от това тайно, прекрасно удоволствие, само защото Шаз Боуман бе решила, че може да го надхитри. Трябваше просто да обмисли внимателно по-нататъшните си действия.

Джако Ванс притвори очи и се замисли.

Карол си пое дълбоко дъх и потропа на вратата. Отвътре се разнесе познат глас и тя влезе в кабинета на Джим Пендълбъри. Спокойно, сякаш между тях никога не бе имало напрежение.